Решение № 14372 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2017 г.

Решение № 14372 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Митов срещу решение № 929/17.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12158/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и решението на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД). Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът д-р Б. Ангелов, декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 929/17.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12158/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Т. Митов против Решение № 409/25.11.2016 г. на КЗД, с което е установено, че с действията, представляващи утвърждаване на Учебния план на студентите от 4-ти курс, редовна форма на обучение по специалността начална и предучилищна педагогика на Факултета по начална и предучилищна педагогика (ФНПП) на СУ "Св. Климент Охридски" за 2014 г., предвиждащ брой от 240 часа задължителна педагогическа практика през VIII семестър, А. Герджиков - ректор на СУ "Св. Климент Охридски", не е извършил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признаците "лично положение", "семейно положение", "имуществено състояние" и "образование"; прието е за установено, че с действията си проф. д-р Б. Ангелов, декан на Факултет по начална и предучилищна педагогика на СУ "Св. Климент Охридски", не е извършил нарушения на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, а именно "преследване" по смисъла на § 1, т. З, б. а от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр по признаците: "лично положение", "семейно положение", "имуществено състояние" и "образование" и е оставена без уважение жалбата на Т. Митов с вх. № 44-00-38/11.01.2016 г. и допълнение с вх. № 44-00-287/28.01.2016 г. АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция, а именно, че Учебният план за редовна форма на обучение по специалността "Предучилищна и начална училищна педагогика" във ФНГТП на СУ "Св. Климент Охридски" включва провеждането на задължителна, неплатена практиката през осмия семестър, която е с хорариум от 240 часа. Установено е по делото, че преминаването от редовна форма на обучение в задочна е допустимо само до края на шестия семестър, поради което за придобиване на образователна степен "бакалавър" Т. Митов, който до този момент се е обучавал в редовна форма на обучение, е следвало да проведе задължителната неплатена практика. Според Т. Митов провеждането на тази неплатена практика е невъзможна за него, защото личното му и имуществено положение налагат той да полага труд срещу заплащане, за да е в състояние да се издържа и заплаща обучението си. По тази причина той възприема неплатената практика като дискриминация/тормоз, обусловени от защитими признаци. Само тези доводи са наведени от жалбоподателя като оплакване пред КЗД и по тях е постановено оспореното пред АССГ решение на административния орган. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от Т. Митов оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Новите и разширени фактически твърдения, съдържащи се в касационната жалба, не представляват касационни основания за обжалване на съдебното решение. На този етап от производството не е възможно да бъдат и установявани за първи път като проява на дискриминационно поведение, което не е въобще изследвано от КЗД и АССГ поради липса на оплаквания. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на административнопроизводствените правила. Действително административната практика на Комисията при конституирането на страните в административното производство не винаги е последователна и прецизна, но в конкретния случай правилно АССГ е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, представляваща основание за отмяна на административиня акт, с неконституиране колективния орган (Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски") доколкото оплакванията на Т. Митов са за извършени лично спрямо него дискриминационни прояви от конкретни лица, които са участвали в производството. Оплаквания от ответниците за нарушаване на техните процесуални права не са заявени. АССГ е възприел изводите на Комисията, че изискванията на учебния план за провеждане на задължителна неплатена учебна практика не са проява на дискриминация спрямо жалбоподателя. Преддипломната педагогическа практика е регламентирана в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител" (приета с ПМС № 162 от 17.04.1997 г. и обн. ДВ. бр. 34 от 29 април 1997 г.), с която в относимата към спора редакция предвижда минимален хорариум от 75 часа за тази дейност. Независимо от това съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование висшите училища разполагат с автономия за самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти. В случая в нормативен акт е определен минимален, но не и максимален хорариум, поради което определянето на часовете за задължителна практика не противоречат на закона, а не е възможно и да се разглежда като дискриминация спрямо жалбоподателя доколкото е изискване към всички студенти в редовна форма на обучение. Продължителността на задължителната практика не е възможно да бъде разглеждана като проява на дискриминация спрямо жалбоподателя дори да се приеме, че за него тя би представлявала особено затруднение с оглед положението, в което твърди, че се намира. Придобиването на образователна степен "бакалавър" в редовна форма на обучение предполага висока степен на ангажираност в учебния процес и по време на останалите учебни дейности, а не само по време на задължителната практика. Не се твърди, че лично положение, семейно положение, имуществено състояние и образованието на жалбоподателя са претърпели промяна в процеса на неговото обучение, поради което правилно АССГ е обосновал извод, че той е следвало да прецени доколко има възможност да участва активно във всички учебни дейности на предпочетената от него форма на обучение. Лицата, посочени за сравнение (студентите с осигурена издръжка, студентите в задочна форма на обучение, студентите в други български университети, предоставящи обучение по същата специалност) не формират еднородна група за сравнение. В сходно положение на жалбоподателя са само студентите в редовна форма на обучение по неговата специалност, които трябва да положат задължителната неплатена практика. В тази група е възможно да попадат лица, които да разполагат със средства за издръжка и да не им се налага да полагат труд срещу заплащане в същия период от време, през което се обучават. Въпреки това тези лица и Т. Митов не са третирани различно – спрямо всички практиката е неплатена и в еднаква продължителност. Следователно липсват прояви на пряка дискриминация спрямо Т. Митов. Установената задължителна практика не представлява проява на непряка дискриминация независимо от твърденията на Т. Митов, че е поставен в особено неблагоприятно положение, произтичащо от изискването да проведе неплатена практика, защото е обективно оправдано с оглед на законова цел – придобиване на образователна степен. Продължителността и начина на провеждане на учебната практика е определена като подходяща и необходима за студентите редовна форма на обучение и е при съпоставима натовареност като време с учебните дейности в другите семестри на същото обучение. Провеждането на друг вид педагогическа практика, която не е организирана от висшето учебно заведение, в което се обучава Т. Митев, също не е възможно да бъде възприемана като удовлетворяваща изискванията на учебния план за неговата специалност, поради което непризнаването й не представлява осъществен спрямо него тормоз. Изискването за спазването на предварително определени правила за промяна на формата на обучение също не съставлява тормоз обусловен от защитим признак, доколкото е поставено пред всички студенти в редовна форма на обучение, а не само спрямо един от тях. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите, на АССГ, че изискването към Т. Митов да положи неплатена задължителна практика не представлява дискриминация, а представлява част от неговите задължения като студент редовна форма на обучение, поради което спрямо него не е осъществена никаква форма на дискриминация/тормоз от страна на ответниците. Законосъобразно решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нееднакво третиране на жалбоподателя във връзка със защитим признак. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответниците не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение