Решение № 13168 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2019 г.

Решение № 13168 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. П. против решение № 693/21.10.19 г., постановено от Хасковския административен съд по адм. д. № 148/19 година. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Петков срещу ОД на МВР-Х. с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с оспорването на НП, издадено от длъжностно лице на ответника. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания. Претендират се разноски. Ответникът – ОД на МВР-Х. чрез своя процесуален представител оспова касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По основателността й съдът приема следното: За да отхвърли иска, съдът е приел за недоказана една от предпоставките от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, а именно вредата. Съдът е приел, че липсвали доказателства по делото, установяващи плащане на адвокатския хонорар към момента на оспорване на НП. Решението на съда е правилно. По делото е доказано, че ищецът е бил представляван от адвокат в производството по обжалването на НП. Налице е писмен договор между ищеца и адвоката във връзка с договорената адвокатска услуга, във връзка с която е договорено възнаграждение в размер на 150 лева. Безспорно е по делото, че във връзка със самото плащане документ не е съставен. Именно поради тази причина, ищецът чрез своя пълномощник по делото е поискал събирането на свидетелски показания, които да установят факта на самото предавене на договорения хонорар на адвоката. Административният съд е приложил правилно процесуалния закон, недопускайки искания от ищеца свидетел, тъй като съдът след уведомяване на ответника за това искане, не е получил изрично негово съгласие за това. Налице е била хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. В свои съдебни актове ( решение № 190/23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 483/12 г. на Първо т. о.; № 192/23.01.14 г. по т. д. № 542/12 г. на Първо т. о.; определение № 726/13.12.18 г. на ВКС по т. д. № 1926/18 г. на Второ т. о.) ВКС приема, че свидетелски показания са допустими за установяване на погасяване на парично задължение, възникнало по договор тогава, когато е налице писмен документ, съдържащ изявление на кредитора за окончателно погасяване на паричното задължение, и то само ако със свидетелските показания се цели доказване на факти, извън удостоверените в документа. В конкретния случай липсва представен документ по делото, съдържащ изявление на адвокат Д. Н. ( адвокатът, представлявал ищеца в производството по обжалването на НП), че е получил окончателно погасяване на задължението на М. К. по договор за правна защита и съдействие, представен заедно с адвокатското пълномощно в производството по обжалване на НП. Решението на административния съд е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд