Решение № 16620 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2011 г.

Решение № 16620 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на дружество "БЛ - СЪРЧ" ООД гр. София против решение № 2829 от 10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1799 по описа за 2011 г. на Административен съд София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му оплаквания касаят наличието на предпоставките за изземване на държавен имот, чиято фактическа власт се осъществява от физическо или юридическо лице без основание, посочени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София, както и заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители оспорват основателността на жалбата. Заинтересованата страна - "Софбиолайф" ООД не изразява категорично становище по касационната жалба. поддържа становище, че дружеството, което е праводател на жалбоподателя, не е било надлежно уведомено за започналото административно производство. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружество "БЛ - СЪРЧ" ООД против заповед № РД-15-034 от 15.02.2011 г. на областния управител на област София, с която на осн. чл. 80 от ЗДС се разпорежда изземване от фактическата власт на дружеството част от имот № 832 в кв. 18 в в. з. "Американски колеж - I част", с площ от 41 кв. м, отчужден за изграждане на инфраструктурен обект - Софийски околовръстен път - южна дъга, в влязло в сила решение № 172 от 26.03.2010 г. на МС на Република България. Съдът е приел, че заповедта за изземване е законосъобразна, съобразена е с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС, при издаването й допуснатите нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на чл. 26 от АПК - именно на задължението за уведомяване за започване на административното производство, не са съществени, тъй като не са довели до нарушаване на правото на защита. Решението е правилно и същото е съобразено с приложимия материален закон, при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Главният спор по делото, очертан чрез оплакванията за незаконосъобразност на заповедта за изземване, се свежда до въпроса дали актът на Министерския съвет, с който е отчуждена част от имота на жалбоподателя, има действие по отношение на него, доколкото действителният собственик - дружеството - жалбоподател, не е посочен за негов адресат, не е участвал в административното производство, Жалбоподателят твърди, че решението на Министерския съвет няма действие по отношение на него, т. е. е нищожно и не може да легитимира държавата за собственик на имота. На това основание и заповедта за изземване, основана на чл. 80 от ЗДС е материално незаконосъобразна. Както правилно се посочва в мотивите към обжалваното съдебно решение, частта от процесния имот, предмет на изземване е отчуждена с решение на Министерски съвет, което има действие по отношение на всички физически и юридически лица, които са бивши собственици на отчуждените имоти. За да е налице първият елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е необходимо държавата да докаже правата си върху процесния имот по отношение на лицата, от чиято фактическа власт се изземват същите. В случая предмет на изземване е имот с идентификатор № 832 в кв. 18 по плана на гр. София, в. з. "Американски колеж - I част ". Площта от имота, която се изземва е 41 кв. м. Тази идентификация на имота в обжалваната заповед съвпада с идентификацията на отчуждения имот по решението на Министерския съвет. Видно от протокола на последното съдебно заседание пред касационната инстанция, решението на Министерския съвет за отчуждаване на имота е обжалвано от касационния жалбоподател и по оспорването е висящо съдебно производство, образуван под № 2109 по описа на ВАС за 2011 г. В хода на същото обаче съдът се е произнесъл по искането за спиране на предварителното изпълнение на отчуждаването, като го е оставил без разглеждане. Нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДС повелява да не се допуска спиране изпълнението на акта, ако обжалването касае само размера на паричното обезщетение. Следователно, въпреки наличието на висящ съдебен процес по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДС, решението на МС за отчуждаване подлежи на предварително изпълнение. Предвид изложеното, решението на първоинстанциония съд АССГ е правилно и е съобразено с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Административните съдилища, с оглед чл. 128, ал. 1 от АПК нямат компетентност на се произнесат дали решението на МС има вещно-прехвърлително действие (ако се приеме, че отчуждаването е деривативен придобивен способ - виж в този см. "Принудително отчуждаване на частна недвижима собственост за държавни и общински нужди" - проф. Витали Таджер, сп. "Съвременно право, бр. 1/2010 г., препечатана от бр. 3/1997 г.) или собствеността е придобита от държавата на първично правно основание, а също така и дали отчуждаването е било нищожно и не е породило целените правни последици. За законосъобразното прилагане на нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС в случая е достатъчно доказването на акта на отчуждаване и факта на неговото предварително изпълнение, което дава правомощие на държавата да изземе имота от лицата, които упражняват фактическа власт върху него. Правата си собственост върху имота, в случай че се твърди нищожност на отуждаването, жалбоподателят може да установи пред гражданския съд. Предвид изложеното Върховният административен съд счита, че решението на АССГ следва да се остави в сила, поради което,