Решение № 5100 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ България - Сърбия 2014-2020 г. (Програмата) срещу Решение 736 от 29.11.2023 г. на Административен съд (АС) Монтана по адм. дело 505/2023 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно негово Решение РД-02-14-722 от 30.06.2023 г., с което на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 4 101,85 евро с ДДС представляващи разходи до Дейност 9 Организиране на съвместен семинар Europe as we (don t) know it за наем на бус, за кетъринг - кафе, освежителни напитки, обяд и вечеря и за настаняване по Договор за услуга REF:СВ007.2.13.091-SER-04 от 13.11.2019 г. сключен с Център за професионално обучение и ориентиране ООД, за нередност за нарушение на чл. 33 пар. 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) във вр. с т. 2.5.1 от Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (Практическото ръководство, PRAG), квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ България - Сърбия 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че с влязло в сила Решение с 3326 от 07.04.2022 г. по адм. дело 11552/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС) е потвърдено Решение 414 от 05.10.2021 г. на АС - Монтана по адм. дело 355/2021 г. за отмяна на Решение РД-02-14-645 от 13.07.2021 г. на ръководителя на УО на Програмата. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че изброяването на нормите на т. 2.5.1 от PRAG, чл. 4, пар. 8 Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) и изписването на дефинициите за икономичност, ефикасност и ефективност, не представлява обосновка по фактите, които да субсумират приложената хипотеза на нередност. Мотиви в сходен смисъл са изложени и в решението на АС - Монтана. Сочи, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание по чл. 146, т. 4 АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в случаите, в които актът не страда от порока материална незаконосъобразност, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, с оглед спазване на формата, изясняване на фактите и ангажиране на необходимите доказателства. С оглед обстоятелството, че в решението на съда не се твърди липса на извършено нарушение, са предприети действия по преиздаване и допълване на разглежданото решение за определяне на финансова корекция. В конкретния случай, отмяната на административния акт не е въз основа на преценката на съда относно съществуването или несъществуването на факта на допуснато от бенефициера нарушение на правна норма, а на констатации за наличието на непълноти в изведените нарушения от УО и мотиви към тях по отношение на спора. В Решение РД-02-14-722 от 30.06.2023 г. ръководителят на УО на Програмата е извел нови аргументи и обстоятелства, обосноваващи извод за извършено нарушение на всеки един от принципите инкорпорирани в принципа за добро финансово управление, т.е. нарушение, представляващо нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ - нарушение на принципите за добро финансово управление. Предвид изложеното счита, че Решение РД-02-14-722 от 30.06.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата не попада в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и няма основание то да бъде обявено за нищожно. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, ако то е над установените минимални размери. Ответникът по касационната жалба Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана счита същата за неоснователна. Сочи, че твърдението в касационната жалба, че предходният административен акт е отменен на процесуално основание, противоречи на мотивите на решението на ВАС. В решението е посочено, че изложените от органа факти биха могли да обосноват отказ от верификация, поради недопустимост на процесните разходи, но не са основание за определяне на финансова корекция. В повторното решение на административния орган е определена финансова корекция при същата фактическа обстановка, с доводи водещи единствено до недопустимост на разходите, които вече са верифицирани. Първоинстанционният съд правилно е установил, че административният орган не е зачел задължителната сила на влязлото в сила касационно решение и без да възобновява административното производство по верификация е издал новия акт по отношение на същото лице, с идентично съдържание и на същото основание. От тези обстоятелства следва и правилният извод на първоинстанционния съд за нищожност на сега оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адвокат Е. Радева. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото от фактическа страна е установено следното: На 13.07.2019 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Градска община Медиана, град Ниш, като водещ партньор, е сключен Договор за субсидия РД-02-29-143, за изпълнение на проект Танцуваме и играем заедно. Водещият партньор е поел задължението да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2 Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана. В рамките на посочения проект от Драматичен театър Драгомир Асенов- Монтана е проведена обществена поръчка с предмет: Организация на събития чрез опростена процедура по реда на PRAG. На 13.11.2019 г., в резултат на проведената процедура, е сключен Договор за услуга REF:СВ007.2.13.091-SER-04, с поканения участник Център за професионално обучение и ориентиране ООД на стойност 11 871,00 евро с ДДС, съответно 23 217,30 лв. с ДДС. На 13.07.2021 г. е издадено Решение РД-02-14-645 на ръководителя на УО по Програмата, с което на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 4 101,85 евро с ДДС представляващи разходи до Дейност 9 Организиране на съвместен семинар Europe as we (don t) know it за наем на бус, за кетъринг - кафе, освежителни напитки, обяд и вечеря и за настаняване по Договор за услуга REF:СВ007.2.13.091-SER-04 от 13.11.2019 г. сключен с Център за професионално обучение и ориентиране ООД, за нередност за нарушение на чл. 33 пар. 1 от Регламент 2018/1046 във вр. с т. 2.5.1 от PRAG, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Решението е отменено с Решение 414 от 05.10.2021 г. по адм. дело 355/2021 г. на АС Монтана, оставено в сила с Решение 3326 от 07.04.2022 г. по адм. дело 11552/2021 г. на ВАС. На 19.05.2023 г. от ръководителя на УО по Програмата Драматичен театър Драгомир Асенов Монтана е уведомен за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 07.06.2023 г. Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана е депозирал възражение. На 30.06.2023 г. е издадено Решение РД-02-14-722 на ръководителя на УО на Програмата, с което на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 4 101,85 евро с ДДС представляващи разходи до Дейност 9 Организиране на съвместен семинар Europe as we (don t) know it за наем на бус, за кетъринг - кафе, освежителни напитки, обяд и вечеря и за настаняване по Договор за услуга REF:СВ007.2.13.091-SER-04 от 13.11.2019 г. сключен с Център за професионално обучение и ориентиране ООД, за нередност за нарушение на чл. 33 пар. 1 от Регламент 2018/1046 във вр. с т. 2.5.1 от PRAG, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В хода на съдебното производство органът е представил Заповед РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на Програмата. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение на АС Монтана и ВАС, като решаващият орган се е произнесъл по въпрос, решен със сила на пресъдено нещо. Посочил е, че страните в административното правоотношение са обвързани от силата на пресъдено нещо и спорът помежду им със същия предмет и на същото основание не може да се пререшава. В настоящия случай, издавайки процесното второ по ред решение за същото нарушение на бенефициера с определена финансова корекция в размер на 4101,85 евро, органът не е зачел задължителната сила на влязлото в сила касационно решение и без да възобновява административното производство е издал новия акт по отношение на същото лице, с идентично съдържание и на същото основание. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Следователно, когато законодателят визира в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по страните и по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. За да се приеме, че Решение РД-02-14-722 от 30.06.2023 г. на ръководителя на УО по Програмата е постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспореното решение, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. Първоначално производството пред АС - Монтана е било образувано по жалба на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана срещу Решение РД-02-14-645 от 13.07.2021 г. на ръководителя на УО на Програмата, с което, на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 4 101,85 евро с ДДС представляващи разходи до Дейност 9 Организиране на съвместен семинар Europe as we (don t) know it за наем на бус, за кетъринг - кафе, освежителни напитки, обяд и вечеря и за настаняване по Договор за услуга REF:СВ007.2.13.091-SER-04 от 13.11.2019 г. сключен с Център за професионално обучение и ориентиране ООД, за нередност за нарушение на чл. 33 пар. 1 от Регламент 2018/1046 във вр. с т. 2.5.1 от PRAG, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Като мотиви за издаване на решението органът е посочил, че Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана възложил изпълнението на проведена обществена поръчка с предмет: Организация на събития на поканения участник - Център за професионално обучение и ориентиране ООД. Предметът на договора включва: 1) Организация на откриваща конференция в гр. Монтана; 2) Организация на проектна дейност 4; 3) Организация на проектна дейност 5 ; 4) Организация на пътуване по проектна дейност 6; 5) Организация на пътуване по проектна дейност 7; 6) Организация на проектна дейност 9 Europe as we / don,t / know it. Изложил е, че съгласно формуляра за кандидатстване по отношение на дейност 9 е предвидено, че семинарът ще се проведе в рамките на 3 дни, като съгласно одобрения бюджет по проекта за дейност 9 са предвидени: наем на бус - 656,85 евро; освежителни напитки, кафе, обяд и вечеря за 24 души за 2 дни 1 680,00 евро; освежителни напитки, кафе и обяд за 24 души за един ден - 480,00 евро; настаняване на участниците в семинара от Република Сърбия 1 440,00 евро и подготовка на материали - 84,00 евро. Семинарът е осъществен онлайн на 28 и 29 октомври 2020 г., като българските участници и обучители са били разположени в 1 стая, а сръбските са се включили индивидуално чрез онлайн платформа за срещи. От представените списъци за участие се установява, че на първия ден на събитието са присъствали 11 български участници, а на втория ден - 20 български участници. В предоставените програми за семинара за 28 - 29 октомври 2020 г. е предвиден кетъринг, включващ единствено освежителни напитки. Същото обосновава извод, че на участниците не са предоставяни обяд, вечеря, настаняване и транспорт. По договора е подписан приемо-предавателен протокол, като в същия е посочено осигуряването на кетъринг за събитието, като не са посочени продължителността и участниците. На изпълнителя е изплатена сума по Фактури 2000000057 от 31.03.2020 г. и 2000000067 от 01.10.2020 г. в размер на 23 217,30 лв. с ДДС. Органът е направил извод, че изпълнителят не е осигурил услугата, предмет на договора, в пълен обем. Бенефициерът обаче е заплатил пълното дължимо възнаграждение, включително за услугите, които действително не са предоставени на участниците в семинара. В тази връзка неправомерни се явяват разходите за бус, кетъринг и настаняване на сръбските участници, тъй като съответните услуги не са реално предоставени. Общият размер на неправомерно извършените разходи е 4 101,85 евро. Изложил е съдържанието на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и е приел, че посочените по-горе разходи са направени в противоречие с тях. С влязлото в сила съдебно Решение 414 от 05.10.2021 г. по адм. дело 355/2021 г. на АС Монтана, с което е отменен административният акт, съдът е приел, че при последваща проверка е установено, че част от приетата услуга, сумите за изпълнението на която са верифицирани, не е реално извършена. Така изложените от органа фактически твърдения водят до извод за нереално извършена услуга по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, разходът за която е верифициран. Същевременно по делото не са налице данни и доказателства за проведена процедура по чл. 99 и сл. АПК. След като с влязъл в сила административен акт е прието, че разходите по договора с Център за професионално образование и квалификация ООД отговарят на всички изисквания за допустимост и са верифицирани, а същият акт не е отменен, няма как с процесния акт да се твърди, че изпълнението на договора отговаря само частично на заложените изисквания във формуляра за кандидатстване, а оттам да се прави извод за нарушаване на принципа за добро финансово управление. В Решение 3326 от 07.04.2022 г. по адм. дело 11552/2021 г. на ВАС, с което решението на АС Монтана е оставено в сила, съдът е приел, че е правилен изводът на АС Монтана за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Посочил е, че за да обоснове нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, органът е направил анализ за недопустимост на разхода от 4101, 85 евро за извършване на дейност 9 предвид липса на реалното предоставяне на услугата в пълния й уговорен обем. Тези факти биха субсумирали хипотеза на недопустимост на така направения разход, но не могат да обосноват нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Изложил е, че нередността, като административна мярка, в действителност е отмяна на публичния принос, представляващ допустими разходи от финансиране чрез със средства от ЕСИФ, поради което изводът за недопустимост на даден разход не може да обективира воля за определяне на финансова корекция. Съставът на ВАС е обосновал, че АС - Монтана е препратил към хипотезата на чл. 99 АПК, тъй като фактите по делото сочат на вече верифициран като допустим разход от 4 101,85 евро за извършване на дейност 9 и последваща воля на същия орган в обратен смисъл за недопустимост на разхода при липса на реална доставка на услугата в пълния й обем. Достигнал е до извод, че тъй като установените факти за недопустимост на разхода от 4 101,85 евро, за извършване на дейност 9, поради липса на реална доставка на услугата в пълния й обем, не субсумират хипотеза на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, изводът за материална незаконосъобразност на административния акт е правилен. Като допълнително съображение за незаконосъобразност на административния акт съставът на ВАС е изложил, че съгласно чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013 г. всички разходи следва да бъдат извършвани в съответствие с принципа за добро финансово управление в насока икономичност, ефикасност и ефективност. Изброяването на тези норми в административния акт и изписването на дефинициите за икономичност, ефикасност и ефективност, не представлява обосновка по фактите, които да субсумират приложената хипотеза на нередност. Обективните предели на действие на Решение 414 от 05.10.2021 г. по адм. дело 355/2021 г. на АС Монтана, оставено в сила с Решение 3326 от 07.04.2022 г. по адм. дело 11552/2021 г. на ВАС, т. е. това, за което силата на пресъдено нещо важи, е Решение РД-02-14-645 от 13.07.2021 г. на ръководителя на УО по Програмата. Със съдебното решение спорът за законосъобразността на административния акт е решен окончателно, но диспозитивът не съдържа волеизявление за липса на нередност. Следователно Решение РД-02-14-722 от 30.06.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно Решение 414 от 05.10.2021 г. по адм. дело 355/2021 г. на АС Монтана. Когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК - "влязъл в сила акт на съд", той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. За това, ако административният орган е постановил акта, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, неговият акт ще бъде материално незаконосъобразен, но няма да бъде нищожен. Такъв е и настоящият случай - Решение РД-02-14-722 от 30.06.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата е незаконосъобразно, тъй като новото произнасяне противоречи на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда с отменителното решение. С обжалваното в първоинстанционното производство решение на ръководителя на УО на Програмата на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана отново е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 4 101,85 евро с ДДС представляващи разходи до Дейност 9 Организиране на съвместен семинар Europe as we (don t) know it за наем на бус, за кетъринг - кафе, освежителни напитки, обяд и вечеря и за настаняване по Договор за услуга REF:СВ007.2.13.091-SER-04 от 13.11.2019 г. сключен с Център за професионално обучение и ориентиране ООД, за нередност за нарушение на чл. 33 пар. 1 от Регламент 2018/1046 във вр. с т. 2.5.1 от PRAG, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Органът повторно е мотивирал решението си с обстоятелството, че Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана възложил изпълнението на проведена обществена поръчка с предмет: Организация на събития на поканения участник - Център за професионално обучение и ориентиране ООД. Предметът на договора включва: 1) Организация на откриваща конференция в гр. Монтана; 2) Организация на проектна дейност 4; 3) Организация на проектна дейност 5 ; 4) Организация на пътуване по проектна дейност 6; 5) Организация на пътуване по проектна дейност 7; 6) Организация на проектна дейност 9 Europe as we / don,t / know it. Посочил е, че съгласно формуляра за кандидатстване по отношение на дейност 9 е планиран семинар за 3 дни, като съгласно одобрения бюджет по проекта за дейност 9 са предвидени: наем на бус - 656,85 евро; освежителни напитки, кафе, обяд и вечеря за 24 души за 2 дни 1 680,00 евро; освежителни напитки, кафе и обяд за 24 души за един ден - 480,00 евро; настаняване на участниците в семинара от Република Сърбия 1 440,00 евро и подготовка на материали - 84,00 евро. Събитието е осъществено онлайн на 28 и 29 октомври 2020 г., като българските участници и обучители са били разположени в 1 стая, а сръбските са се включили индивидуално чрез онлайн платформа за срещи. От представените списъци за участие се установява, че на първия ден на събитието са присъствали 11 български участници, а на втория ден - 20 български участници. В предоставените програми за семинара за 28 - 29 октомври 2020 г. е предвиден само кетъринг, включващ единствено освежителни напитки. Същото обосновава извод, че на участниците не са осигурени обяд, вечеря, настаняване и транспорт. Изпълнителят не е извършвал разходи в тази връзка, съответно възнаграждение за посочените услуги (обяд, вечеря, настаняване и транспорт) не се дължи. Според органа изложеното обосновава извод, че част от разходите за организация на дейност 9 по договор за услуга от 13.11.2019 г. са неправомерни, тъй като не са били реално извършени - обяд, вечеря, транспорт и настаняване не са били осигурени за лицата взели участие в събитието, изпълнителят не е осигурил в пълен обем услугата, предмет на договора. При справка в Електронната система за управление по Програмата е установено, че плащанията от страна на бенефициера към изпълнителя са извършени в пълен обем по Фактури 2000000057 от 31.03.2020 г. и 2000000067 от 01.10.2020 г. Направен е извод, че в противоречие с принципа на добро финансово управление, разходите са отчетени по проекта в първоначално предвидения размер. Въпреки че дейностите по договора не са били изпълнени изцяло, плащанията към изпълнителя са извършени в пълен размер, съответно средствата са подадени в искане за възстановяване. Изложено е, че бенефициера не е изпълнил задължението си да управлява предоставения от фондовете на ЕС финансов ресурс при спазване на принципите за икономичност, ефикасност и ефективност. Неправомерно са извършени разходи за услуги, които не са били реално предоставени в размер на 4 101,85 евро. В решението са изложени подробни съображения за нарушаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Видно от изложеното административният орган е постановил акта си, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което неговият акт е материално незаконосъобразен. Противно на твърденията в касационната жалба, с влязлото в сила съдебно решение предходният административен акт не е отменен на процесуално основание, а поради неговата материална незаконосъобразност. В решението на АС Монтана и в потвърждаващото го решение на ВАС изрично е прието, че изложените в административния акт фактически основания за липса на реално извършена услуга в пълния й уговорен обем съставляват основание за недопустимост на така направения разход, но не могат да обосноват нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ изразяваща се в нарушаване на принципите за добро финансово управление. Посочено е, че изводът за недопустимост на даден разход не може да обективира воля за определяне на финансова корекция. Единствено като допълнително съображение за незаконосъобразност на акта в решението на ВАС е посочено, че изброяването на определени правни норми в административния акт и изписването на дефинициите за икономичност, ефикасност и ефективност, не представлява обосновка по фактите, които да субсумират приложената хипотеза на нередност. Това обаче не опровергава направените от съда констатации за материална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Именно поради това повторното издаване на административен акт с аналогично съдържание, без да се съобразят дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, води до материална незаконосъобразност и на новия акт. Съдът, като не е отчел изложеното, е направил неправилен извод за нищожност на оспорения административен акт. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не са налице основания за връщането му за ново разглеждане. Съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като съдът следва да постанови друго решение, с което да отмени решението на ръководителя на УО на Програмата за определяне на финансова корекция на Драматичен театър Драгомир Асенов - Монтана. С оглед на изхода от спора, обосноваващ краен извод за незаконосъобразност на административния акт, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 64,18 лв. платена държавна такса в първоинстанционното производство и 1 322,40 лв. -платено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция или общо разноски в размер на 1 386,58 лв. Направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като не се твърди прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд