Решение № 413 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5646/2007 г.

Решение № 413 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5646/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав № 174/30.07.2007 г. по гр. д. № 244/2007 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд, I-во ГО, 11 с-в от 20.11.2006 г. по гр. д. № 3455/2003 г., с което е осъдена П. на Р. Б. да заплати на И. Б. С. ЕГН********** по иск с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.12.2000 г. до окончателното заплащане, като до пълния размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е искът, предявен от И. Б. С. против П.на Р. Б. с правно основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ за сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража. Отхвърлен е искът, предявен от И. Б. С. против П. на Р. Б. с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ за сумата 350 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за присвояване по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ И. Б. С. е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 19 400 лв. за държавна такса. Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни. За ищеца И. Б. С. чрез процесуален представител адвокат И. Л. решението е обжалвано в отхвърлената част от исковете с твърдение, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретни оплаквания: и двете съдебни инстанции са допуснали участие в процеса на контролираща страна в противоречие с изричните указания на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които, когато по делото единствен ответник е П. на Р. Б. участието на нейни представители като контролираща страна в процеса не се допуска. Процесуалните действия на недопустимо конституираната страна - СГП и САП са лишени от правно основание и не могат да породят правни последици и тези действия следва да бъдат обезсилени. Поправянето на допуснатото процесуално нарушение води до заличаване направеното от СГП възражение за изтекла давност и с оглед разпоредбата на чл. 120 ЗЗД (давността не се прилага служебно) съдът следва да уважи предявената претенция. Въззивното решение не съдържа мотиви-не е отговорено на нито едно от възраженията по въззивната жалба, вкл. и относно размера на определеното обезщетение и е потвърдено отхвърлителното решение поради изтекла погасителна давност въз основа възражение, направено от ненадлежна страна. Моли съда да обезсили извършените действия от недопустимо конституираната контролираща страна и след като обсъди доводите в жалбата да уважи изцяло иска. Заявено е възражение относно присъдения размер на дължимата държавна такса. За ответника П на Р. Б. чрез М. М. в качеството на прокурор в Апелативна прокуратура-София жалбата е срещу въззивното решение в уважената част на иска с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ относно обвинението по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което ищецът е бил оправдан. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Конкретни оплаквания: Неправилно въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ. Не е отчетено, че предприетите от прокуратурата действия по повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление не са незаконни, както изисква чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, а са законоустановени в НПК и са извършени съобразно НПК. При наличие на законов повод и достатъчно данни за извършено престъпление единственият законов начин да се провери извършено ли е престъпление е да се проведе наказателно преследване. Да се има предвид, че макар наказателното производство срещу ищеца да е приключило с оправдателна присъда съдът е приел, че е налице деяние, което формално осъществява предвиден в закона престъпен състав, но оправдателната присъда е постановена поради малозначителност на деянието. Не са събрани достатъчно доказателства за причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и действията на органите на прокуратурата по образуване и провеждане на наказателно преследване срещу него, а показанията на свидетелите Н. Г. и Е. Ж. неправилно са приети като безспорно доказателство за наличие на причинно-следствена връзка. Съдът не е обсъдил приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, макар че този въпрос е поставен с жалбата на СГП. Касационната жалба от името на ищеца И. Б. С. чрез процесуален представител адвокат И е подадена от заинтересована страна. При отразяване на датата, на която адвокат Л е получила съобщение за въззивното решение (изпратено от деловодството на САС на 1.08.2007 г.) е допусната техническа грешка, като е посочена дата (25.07.2007 г.), предхождаща датата, на която е постановено решението (30.07.2007 г.) и не са налице данни, въз основа на които да може да се установи дали касационната жалба от името на ищеца е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Тъй като техническата грешка е допусната от страна на съдебен служител (длъжностно лице от Бюро "Призовки" при СГС) настоящият състав на ВКС приема, че жалбата е подадена в рамките на срока и че е процесуално допустима. Касационната жалба за ответника П на Р. Б., чрез прокурор при Софийска апелативна прокуратура е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбите, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ответника за допуснато от съда нарушение на материалния закон с извода, че са налице всички елементи от предвидения в закона фактически състав за ангажиране имуществената отговорност на П. на РБ на основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ. Като аспект на принципа по чл. 56, ал. 1 от Конституцията на РБ за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или незаконни служебни действия на нейни органи с правната норма на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е уредена отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи-дознание, следствие, прокуратура, съд и особени юрисдикции. В чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ е предвидена отговорност за вреди, причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Такъв е конкретния случай. От страна на органи на прокуратурата срещу И. Б. С. е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 339, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвинението е незаконно, след като с влязла в сила присъда И. С. е оправдан, като извършеното от него деяние е признато за малозначително (чл. 9, ал. 2 НК). По делото са събрани писмени и гласни доказателства за претърпяни от И. С. неимуществени вреди във връзка с това обвинение. При това положение е изпълнена доказателствената тежест на ищеца за установяване елементите от фактическия състав на посоченото правно основание и искът с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ правилно е преценен от въззивната инстанция като основателен. Доводът за законоустановеност на предприетите от прокуратурата действия по повдигане и поддържане на това обвинение с оглед уредбата по НПК не може да обоснове различен извод с оглед правната норма на чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ, с която самият законодател е признал за незаконно всяко обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение впоследствие лицето е оправдано. Въпросът относно приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ е поставен с въззивната жалба на Софийска градска прокуратура като твърдение на страна в процеса без да са изложени каквито и да било конкретни доводи, поради което необсъждането му от въззивната инстанция не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК. Неоснователно е оплакването на представителя на Апелативна прокуратура-София за несправедлив (прекомерно завишен) размер на присъденото обезщетение. Размерът на присъденото обезщетение е определен от първоинстанционния съд, като са взети предвид всички релевантни за точното прилагане на общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД обстоятелства на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2004 г. от 22.04.2005 г.). Касационната жалба от името на ищеца е частично основателна. Производството по настоящото дело е започнало по искова молба от 7.07.2003 г. и участието на прокурор, като контролираща страна по делото към този момент е било задължително съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 27, ал. 2 ГПК. ТР № 3/04 г. ВКС, ОСГК е прието впоследствие (22.04.2005 г.), а указанието в т. 15, че не е задължително участието на прокурор, ако П. на РБ е единствен ответник, няма императивен характер. По изложените по-горе съображения съдът счете неоснователно оплакването относно размера на присъденото обезщетение. Основателна е жалбата в частта на присъдената държавна такса. Съгласно § 9 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 43/29.04.2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) разпоредбите на § 7 и 8 се прилагат по отношение на неприключилите до влизането в сила на този закон производства, като таксата се присъжда в края на производството за всяка съдебна инстанция. С § 7 се създава чл. 9а ЗОДОВ, съгласно който за делата по ЗОДОВ се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от МС. Държавната такса, дължима по ЗОДОВ е определена с чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ДВ, бр. 50/30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) и е в размер на 10 лв. По изложените съображения въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение следва да се отменят в частта на присъдената държавна такса и общо за трите инстанции следва да се присъди държавна такса в размер на 30.00 лв., вносима от ищеца по сметка на ВКС. В останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение