Решение № 8186 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10997/2012 г.

Решение № 8186 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10997/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Татяна Кулинова-мл. юрисконсулт, в качеството й на процесуален представител на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария, против решение № 4384 от 27.07.2012 г. по адм. д. № 5395/2012 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено решение № 328 от 08.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Ейаз Абде Абас, гражданин на Сирия, на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приложил тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург, по дело № С-465/07. Счита, че войник, който участва във военни действия, по никакъв начин не попада в квалификацията "цивилно лице" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изтъква, че молбата на чужденеца за международна закрила следва да бъде преценена с оглед всички посочени лични основания и относими факти. В тази връзка изтъква, че административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 2, б. "д". Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Любенова която намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е незаконосъобразно в обжалваната част. Неправилен е изводът на съда, че за жалбоподателя са налице данни за реална опасност за сигурността му с оглед основанията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са установени пречки Ейаз Абде Абас да се завърне в провинцията в която е живял, конкретно гр. Камишли, област Хасаке, в която липсват данни за въоръжен конфлект и за насилие над цивилни лица. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Ейаз Абде Абас, гражданин на Сирия, против решение № 328/08.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 от ЗУБ е отказан статут на бежанец, и в тази част, решението като необжалвано, е влязло в сила. Уважена е жалбата на чужденеца срещу същото решение, в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложение на закона. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви попадат в предпоставките, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че кандидатът ще бъде задължен да отбие задължителната си военна служба в Сирия в период от 30 месеца и през този период няма да разполага с възможност за избор на коя част от територията да пребивава и неговата военна част може да попадне именно в тези части от страната, в които степента на насилие е най-висока. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е неправилно в обжалваната му част. Фактите по спора са правилно установени, а направените въз основа на тях правни изводи са необосновани. От доказателствата по делото не може да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, касаещи предоставянето на хуманитарен статут. В бежанската история на жалбоподателя са не изложени твърдения за конкретна опасност спрямо него породена от отклонението му от военна служба, което се преследва от наказателния закон и би могло да бъде основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, но не и по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Действително в някои градове на Сирия са налице въоръжени сблъсъци между сирийската армия и бунтовниците, но родното място на жалбоподателя не е място където има въоръжен конфликт. Въпреки цитираната от съда информация за безредици обстановката в област Хасаке, в която е живял кандидата е относително спокойно. За тази област липсва информация и в средствата за масово осведомяване за протести, съпроводени с насилие. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изложеното от процесуалният представител на касатора, че войник, който участва във военни действия, не попада в квалификацията "цивилно лице" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Предпоставките на посочената разпоредба се преценяват само в качеството на кандидата като цивилно лице. В хипотезата на вътрешен или международен въоръжен конфликт е необходимо този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя, с оглед района на обитаване, каквито данни по делото не са били установени. Кандидатът е живеел в район в който не се водят въоръжени конфликти на армията с бунтовническите формирования. За страната на произход на жалбоподателя това насилие се характеризира единствено спрямо лица, участващи в протестни демонстрации и антиправителствената въоръжена опозиция. Представените от административния орган справки за ситуацията в разглежданата страна сочат, че етносът, към който принадлежи жалбоподателя не участва в такива протестни движения и въоръжени антиправителствени формирования. Съдът неправилно е приложил решение по дело № С-465/2007 г. на СЕС, съгласно което, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е необходимо компетентния национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на заплаха. Настоящия случай не попада в посочената хипотеза, независимо от факта, че чужденецът подлежи на задължителна военна служба. Съдът необосновано е приел, че искането на ответника попада в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Доказателства за наличието на лична опасност за ответника в страната на произход липсват, както в административната преписка, така и при разглеждане на делото от АССГ. Като е приел, че обжалваното решение, в частта, за отказан хуманитарен статут, е незаконосъобразно, административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено и вместо него се постанови отхвърляне на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,