Решение № 9759 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2016 г.

Решение № 9759 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "АР Консулт БГ" ЕООД, гр. Берковица срещу заповед № 318/30.03.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на търговското дружество с удостоверение № 1547/07.02.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят сочи, че не му е била предоставена възможност да представи факти, документи и доказателства в административното производство и по този начин е било ограничено правото му на защита. Това е допринесло за неточно установяване на обстоятелствата относими за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Административният орган не е потърсил изясняване на спорните обстоятелства, чрез изслушване на представители на търговското дружество и не е обсъдил всички относими факти, имащи отношение за оценка на осъществяваната посредническа дейност. Налице е липса на конкретни мотиви, които в пълнота да сочат основанията за отнемане на лиценза. Допуснатите пропуски са обусловили и неточното прилагане на материалноправните разпоредби и в частност - чл. 13, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР). Ответникът по жалбата - министърът на труда и социалната политика, чрез юрисконсулт Кирева изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на индивидуалния административен акт по реда на чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от министъра на труда и социалната политика, в писмена форма и при наличност на всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК. Производството е било инициирано след извършена проверка на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана, при която са били издадени две наказателни постановления: наказателно постановление № 12-000433/29.12.2015 г. влязло в сила на 29.01.2016 г. и наказателно постановление № 12-000434/29.12.2015 г., влязло в сила на 29.01.2016 г., с които са наложени имуществени санкции на "АР Консулт БГ" ЕООД, гр. Берковица за това, че дружеството посредник е събрало такси от търсещо работа лице за започване на работа в Германия и не му е представило преди заминаването му превод на български език на подписания индивидуален трудов договор за наемане на работа. Към административната преписка са приобщени протоколите от извършените проверки от административно-наказателните производства, обясненията на управителя на търговското дружество, банковите извлечения от парични преводи, подписаният трудов договор от наетото на работа лице и наказателните постановления. При издаване на оспорената заповед административният орган е съобразил, че съгласно чл. 28, ал. 7, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и чл. 4, т. 1 от НУРИПДНР посредническата дейност по наемане на работа се извършва безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от страна на търсещите работа или наетите на работа лица. С разпоредбата на чл. 32, ал. 1 НУРИПДНР е предвидено, че посредникът предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето. Отчитайки, че за установените нарушения са налице влезли в сила наказателни постановления и съобразявайки се с тяхното действие и материалноправни последици министърът на труда и социалната политика е издал заповед № 318/30.03.2016 г., с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НУРИПДНР е прекратил регистрацията на търговското дружество "АР Консулт БГ" ЕООД, гр. Берковица, притежаващо удостоверение № 1547/07.02.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 НУРИПДНР регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато посредникът договаря, изисква или получава такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице, в т. ч. от моряка, в нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 7, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4, т. 1 от наредбата. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 НУРИПДНР регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37. Отчитайки наличието на фактическите и материалноправните основания, във връзка с които е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и фактическия състав от посочените основания за прекратяване на посредническата дейност, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че административният орган е издал оспорения индивидуален административен акт при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения оспорването срещу заповед № 318/30.03.2016 г. на министъра на труда и социалната политика се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение