Решение № 10028 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2017 г.

Решение № 10028 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. против решение № 5636/10.10.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 2255/2017 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. С. Д. срещу заповед № СОА17-РД09-229/18.02.2017 г. на кмета на С. О.. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - кметът на Столична община чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на нея. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението на административния съд е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред АССГ е заповед, с която на осн. чл. 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 и 4 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е наредено - прекратяване провеждането на мероприятието, организирано от "Българския национален съюз - Еделвайс" с комендант П. Д., в частта, която не е съгласувана от Столична община със съгласувателно писмо рег. № СОА16-СГ01-327/4/13.02.2017 г.; наредено е организаторът на мероприятието комендантът П. Д., да предприеме действия за изпълнение на чл. 13, ал. 2 от ЗСММ и участниците да се разотидат; наредено е директорът на СДВР да предприеме необходимите действия за прекратяване на мероприятието съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСММ и осигуряване на обществения ред. Със заповедта е допуснато и предварителното й изпълнение на осн. чл. 60, ал. 1, пр. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че със заявление от 19.08.16 г. "Българският национален съюз - Еделвайс" е уведомил кмета на СО за провеждането на факелно шествие на 18.02.17 г. от 17,00 ч. до 21,00 ч. в памет на ген. Х. Л., като посочил и маршрута на шествието и коменданта на мероприятието. Във връзка със заявлението, кметът е поискал становища от министъра на вътрешните работи, от главния прокурор, от директора на СДВР и от председателя на ДАНС. П. са становища от главния прокурор и от директора на СДВР. В първото е предложено на кмета да не съгласува посочения маршрут, а да съгласува друг, а във второто е посочено, че сборният пункт и маршрутът на мероприятието следва да се ограничат възможно най-близо до мястото на крайния пункт - ул. "Т.", пред № 1. Въз основа на тези становища, директорът на дирекция "Сигурност" на СО не съгласувал предложения маршрут, а съгласувал провеждането на мероприятието на ул. "Т." №.... Установено е, че след това на 13.02.17 г. е проведена работна среща с всички заинтересовани страни, на която е присъствал и жалбоподателя, където той е заявил, че няма да се съобрази със съгласувателното писмо на СО. Съдът е установил, че на 18.02.17 г. директорът на СДВР е уведомил кмета на СО с нарочно писмо, че предния ден на територията на С. са забелязани групи от чужденци от Германия, Швеция, Полша и Хърватия, които са настанени в хотел, и които са заявили повод за пристигането си - участие в организирано шествие, като при проверка от полицейски служители в тях са намерени неразрешени предмети - ножове, маски и символи, използвани от крайно десни групировки. В писмото било отбелязано, че след направено искане до ДМОС е получено съобщение от И. В., че част от лицата от полската група са криминално проявени, както и за участие в група, занимаваща се с проноцистка пропаганда. Посочено е в писмото, че до 16 ч. на 18.02.17 г. въпросната група се предвижвала към сборния пункт, който не бил съгласуван, като при проверка на три лица, е установено наличието на спрей в едно от тях. В писмото е предупредено, че ако се проведе мероприятието, в него ще вземат участие лица във видимо нетрезво състояние и носещи забранени предмети, което щяло да доведе до предпоставки за нарушаване на обществения ред. Съдът е посочил, че въз основа на това писмо е издадена оспорената заповед, а становището на И.-В. не е постъпвало и не е регистрирано в СО. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и е мотивирана. Съдът е кредитирал писмото от СДВР, приемайки, че от съдържанието му се установявало, че е била налице заплаха за обществения ред. Съдът е приел, че мотивите в заповедта се основават на доказателства. Като относимо към случая съдът е възприел и съгласувателното писмо, което е част от административната преписка и в което е бил съгласуван маршрут за мероприятието, само ул. "Т." №..., с което комендантът и участниците не са се съобразили и са предприели реализирането на мероприятието от първоначално заявения маршрут, което според съда е било в разрез със ЗСММ. Съдът е посочил, че по тази причина, мероприятието било прекратено само в частта, в която не е съгласувано, т. е. шествието не било забранено за провеждане в съгласуваната му част. Крайният извод на съда е за законосъобразност на заповедта. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като неоснователна, а обжалваното решение като правилно. От документите, съдържащи се в административната преписка се намира съгласувателно писмо № СОА 16-СГ01-327/4/13.02.2017 г. на директора на дирекция "Сигурност" на СО, с което не се съгласува маршрута на факелното шествие, предложен в заявлението от "Б. Н. С.-Еделвайс", а съгласува провеждане на събитието на ул. "Т." №.... Този документ, макар и наречен - съгласувателно писмо, с оглед съдържанието, а именно, че не разрешава провеждане на факелното шествие, по начина, по който е описано в заявлението, а вместо това се съгласуват единствено и само действията по завършващата му фаза - полагане на венци и церемонията на ул. "Т." №... е засегнал правната сфера на заявителя. Определящ за характера на един акт е неговото съдържание, а не неговото наименование, поради което съгласувателното писмо с оглед неговото съдържание може да бъде определено като забрана за извършване на траурното факелно шествие по заявения за това начин. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСММ, организаторът на манифестацията е могъл да обжалва тази забрана пред Административен съд С.-град, за което няма данни по делото да е направено. В преписката се намира писмо от П. Д. до г-жа Фандъкова с вх. № СОА16-СГ01-327/5/14.02.17 в СО, което с оглед съдържанието му, не може да бъде квалифицирано като жалба, а като искане за разясняване на съдържанието на съгласувателното писмо. Законосъобразността му в това число и неговата действителност, не може да бъде преценена в производството по обжалването на процесната заповед поради недопустимост на косвения съдебен контрол върху административен акт, който е различен от предмета на съдебноадминистративното производство. При това положение, административният съд правилно е съобразил съдържанието на съгласувателното писмо, като обосновано е формирал решаващите си изводи, че с него предложеният от "БНС Еделвайс" маршрут, е бил съгласуван само в една част, касаещ крайната точка - ул. "Т." №..., а комендантът и участниците не са се съобразили с осъществените контролни функции от кмета на СО и са предприели реализиране на мероприятието по първоначално заявения маршрут. Обоснован и правилен е изводът на съда, че подобно поведение е в разрез с условията и реда, установени в ЗСММ. Процесната заповед по своя характер представлява принудителна административна мярка, имаща за цел да преустанови незаконосъобразно поведение, каквото е установено в случая, тъй като жалбоподателят в своите писмени бележки, сам признава, че са решили да проведат мероприятието според заявения от тях маршрут, за който са знаели, че не е одобрен и за което неодобрение са получили изричен документ. Наложената със заповедта ПАМ не може да се прецени като непропорционална, тъй като видно от съдържанието на заповедта, мероприятието не е прекратено изцяло, а само в несъгласуваната му от СО част. По тези съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно, което е основание да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд