Решение № 32 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2016 г.

Решение № 32 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 183 от 10.05.15 г. по в. гр. дело № 118/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 938 от 10.12.15 г. по гр. дело № 3412/14 г. на Пазарджишкия районен съд. С него жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. И. сумата 11 000 лв, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ за имуществени вреди, състоящи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако не бе настъпила злополуката и получената за периода от 11.11.11 г. до 10.11.14 г. пенсия за инвалидност поради трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.11.14 г. до окончателното изплащане. С определение № 777 от 9.11.16 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК, като е счел, че е разрешен в противоречие със задължителната практика - решение № 110 от 23.04.12 г. по гр. дело № 1024/11 г. на III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според задължителната съдебна практика едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 ГПК за призоваване на страните преди заседанието е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си. Неспазването на този срок нарушава правото на страната на участие в делото, поради това решаването на делото в съдебно заседание, на което е даден ход на делото в нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК, съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане след извършване на процесуалните действия по редовното призоваване на страните. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение по гр. дело № 2/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд [фирма] е осъдено да заплати на И. А. И. сумата 13 664.46 лв, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 3 КТ за претърпени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.03.08 г., за периода от 10.11.08 г. до 10.11.11 г. и представляваща разликата между неполучено брутно трудово възнаграждение и получена пенсия за инвалидност поради трудова злополука, социална пенсия за инвалидност поради трудова злополука, и обезщетение за безработица за същия период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.11 г. до окончателното изплащане. В мотивите на решението е прието, че е налице установена по надлежния ред трудова злополука, както и че работникът не е проявил груба небрежност, което да води до намаляване отговорността на работодателя. В настоящото производство въззивният съд е взел предвид, че ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди за последващ период - от 11.11.11 г. до 10.11.14 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 3328 от 8.11.11 г., влязло в сила на 24.11.11 г., с което е преосвидетелстван с 85% трайна неработоспособност, пожизнено. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, тъй като искът е предявен на 10.11.14 г., в рамките на тригодишния срок от постановяване на решението на ТЕЛК. Приети са за несъстоятелни и възраженията, че по делото не е установена причинно-следствената връзка и наличието на съпричиняване, тъй като същите доводи са обсъдени с влязлото в сила решение, отнасящо се за предходния период. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост -касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата И. А. И. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Предвид дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. В съдебно заседание на 14.03.16 г. въззивният съд е дал ход на делото, като е приел, че жалбоподателят - ответник [фирма] е редовно призован. Същият е получил призовка за съдебното заседание на 8.03.16 г. и не е изпратил представител за участие по делото. Въззивният съд е обявил делото за решаване при нередовна процедура по призоваване на "З. Б.", тъй като по отношение на него не е изтекъл едноседмичният срок за призоваване по чл. 56, ал. 3 ГПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е лишило страната от участие по делото във въззивното производство. Това налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.