Решение № 637 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2192/2012 г.

Решение № 637 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2192/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения И. Х. К. за възобновяване на нохд № 708/2009 г. на РС-Сандански с доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Съображенията са, че той няма участие при причиняване на средната телесна повреда на пострадалия К., че действията му не са по хулигански подбуди, а за помощ на приятеля му В. Д., другия подсъдим по делото. Искането е да се отмени въззивното решение. Поверениците на частните обвинители Ст. К. и К. А. са на становище, че искането е неоснователно, поради което и следва да остане без уважение. Прокурорът поддържа същото - не са налице основания за възобновяване на делото. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 2.Х.2012 г. присъда № 1545/17.VI.2011 г. по нохд 708/2009 г. на РС-Сандански И. Х. К. е признат за виновен и осъден по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2, чл. 130, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 54 и чл. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 92/2002 г.) на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 6.IХ.2008 г., към 3:30 часа, в [населено място], в съучастие като извършители с другия подсъдим В. А. Д., по хулигански подбуди и с особена жестокост за Д., са причинили телесни повреди на повече от едно лице - средна телесна повреда на С. Д. К. и лека телесна повреда на К. С. А.; осъден е солидарно с Д. да заплати на К. 3000 лв., а на А. 1000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. С въззивно решение № 357/2.Х.2012 г. по внохд 123/2012 г. на ОС-Благоевград посочената присъда е изменена, като размерът на обезщетенията е увеличен, съответно - 8000 лв. и 3000 лв., а в наказателната част е потвърдена. Искането за възобновяване на делото е постъпило в РС-Сандански на 29.Х. 2012 г., така че срокът по чл. 421, ал. 1 от НПК е спазен. Допустимо е, но неоснователно. Твърденията на осъдения и защитата му за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК не намират опора в материалите по делото. Решенията на първата и втората инстанция - присъда и въззивно решение, са взети по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства (признато и в искането за възобновяване), които имат значение за правилното решаване на делото. Изводите на съда по фактите са логични, последователни и се потвърждават от събраните по делото доказателства. Няма нарушения на правилата за събиране и проверка на доказателствата. Анализът им е задълбочен и е довел до правилно и обосновано решение. Изяснени са противоречията на двете страни в инцидента - подсъдимите и пострадалите от тях, като е посочено и защо съдът възприема за достоверни свидетелските показания, а не обясненията. При приетите факти законът е приложен в съответствие с вложения в него смисъл и практиката по приложението му, поради което и няма нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Касае се до осъществяване признаците на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2, чл. 130, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 54 и чл. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 92/2002 г.) - квалифицирана телесна повреда. Неоснователни са доводите, че К. не е предприел действията си по хулигански подбуди, а действал в защита на приятеля си, защото агресията, довела до инцидента, е именно на приятеля му, който не се е нуждаел от помощ, а от възпиране. Правилно поведението на двамата подсъдими, сега осъдени, е преценено като демонстративно неуважение на обществото и грубо нарушение на обществения ред. В подкрепа на третото касационно основание - явна несправедливост на наказанието, няма конкретна аргументация, поради което и в тази връзка няма какво да се обсъжда. С оглед изложеното възражението, че "... наложеното на К. наказание и сумите, за които е осъден, явно не са в унисон с вината му и с обществената опасност на дееца." ВКС, I-во н. а. в настоящия състав приема за негодно да предизвика проверка за справедливост на наказанието и законосъобразност на решението в гражданската част. Липсва позоваване на закон, а и връзка между наложеното наказание за извършеното престъпление и присъденото обезщетение за вредите от същото деяние. По тези съображения и на основание аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.