Решение № 93 от 8.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 816/2019 г.

Решение № 93 от 8.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 816/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" ЕАД със седалище в Шумен за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението са открити нови доказателства - 3 бр. писма от "M. S. " S. A. с дати 15.02.2005 г., 17.05.2005 г. и 20.07.2005 г., адресирани до В. П. като представляващ "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" АД, установяващи извършено офериране на червено месо между "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" АД и "M. S." S. A. Молителят твърди, че е узнал за съществуването на писмата на 12.12.2018 г., когато същите му били предоставени от деловодството на испанското търговско дружество "M. S. " S. A. с информация, че са намерени при извършване на инвентаризация в края на годината. Според молителя, писмата са от значение за правилното решаване на спора по приключилото гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, тъй като уважаването на предявения по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловено от решаващия извод на съда за недействителност на изходяща от "M. S. " S. A. оферта от 25.12.2005 г., представена в процедурата за сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 1980/07.06.2006 г. по програма С., а писмата опровергават този извод и доказват наличието на реални търговски взаимоотношения между "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" АД и "M. S. " S. A. Предвид изложеното, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. Поддържа и искане в случай на отмяна на решението да се приеме за основателно направеното от него възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответникът ДФ "Земеделие" - гр. София, изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й извън преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално - за неоснователност на молбата поради отсъствие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подробни аргументи в подкрепа на така заявеното становище са изложени в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК и в писмени бележки, представени в откритото заседание по делото от процесуалния представител на ДФ "Земеделие" юрк. М. П. С отговора е поискано -присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДФ "Земеделие". Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: По допустимостта на молбата за отмяна: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради подаването й извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечният срок за иницииране на производство за отмяна тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молителят твърди, че представените с молбата за отмяна писма са му станали известни и са му предоставени на 12.12.2018 г. Твърдението относно момента на узнаване и снабдяване с доказателствата не е оборено от насрещната страна и от това следва извод, че началото на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е поставено на датата 12.12.2018 г. Молбата за отмяна е подадена пред първоинстанционния съд (Окръжен съд Шумен) на 15.02.2015 г., т. е. преди изтичане на срока, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. По основателността на молбата за отмяна: С влязлото в сила решение № 130 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, след отмяна на решение по гр. д. № 643/2009 г. на Шуменски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" ЕАД дължи на ДФ "Земеделие" сумата 1 271 887. 32 лв., получена като финансова помощ по договор № 1980/07.06.2006 г. за предоставяне на финансова помощ по Програма С., ведно със законната лихва от 29.05.2009 г., и сумата 582 448. 79 лв. - мораторна лихва за периода 17.02.2006 г. - 28.05.2009 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 28065/2009 г. на Софийски районен съд, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дружеството - ответник е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 119 233. 44 лв. За да признае за съществуващо установяваното с иска на ДФ "Земеделие" парично вземане, Варненски апелативен съд е приел, че получената финансова помощ подлежи на възстановяване като санкция за извършено нарушение на чл. 8. 1 от договора, изразяващо се в представяне на неистински документ от ответника, в качеството му на кандидат за финансова помощ по Програма С., като част от изискуемите документи за кандидатстване. Като неистински документ съдът е квалифицирал представената в процедурата по сключване на договора оферта с дата 25.12.2005 г. от испанското търговско дружество "M. S. " S. A. за доставка, услуга, работа или предварителен разход на стойност над 10 000 евро. Съдът е основал извода си за неистинност на офертата на приетите по делото писмени доказателства - писмо от 01.04.2009 г., с което управителят на "M. S. " S. A. е посочил, че дружеството никога не е реализирало оферта на български език и че изпратената му оферта от 25.12.2005 г. не отговаря на офертите, реализирани от "M. S. " S. A.; доклад за нередности № 138/17.02.2009 г. на Отдел "Европейско финансиране", Сектор "Лоши вземания" към ДФ "Земеделие", за установена нередност - получено уведомление от Национална следствена служба за образувано досъдебно производство по повод установена неистинност на офертата от 25.12.2005 г. Съдът е посочил в мотивите си, че ответникът е имал възможност да докаже съществуването на действителни взаимоотношения между него и испанското дружество във връзка с офертата, което не е сторил, а и самият управител на дружеството изрично е потвърдил неавтентичността на офертата. В производството за отмяна са представени 3 бр. писма с дати 15.02.2005 г., 17.05.2005 г. и 20.07.2005 г. Писмата са изготвени на български език върху бланка на "M. S. " S. A. и са адресирани са до В. П. - "П. Б. комерс" АД - [населено място], като под текста на всяко писмо е положен печат на "M. S. " S. A. и подпис (без указание за автора на материализираното в писмата изявление). Съдържанието на трите писма е идентично: "По повод Ваше запитване моля да разгледате приложената оферта за доставка и инсталиране на оборудване за кланица на свине. Надяваме се тази оферта да задържи вниманието Ви и ние оставаме на Ваше разположение за допълнителна информация. Забележка: Цената в офертата е в лева без ДДС. Офертата е валидна 6 месеца". Съобразявайки фактите и доказателствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд. Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е предпоставена от наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които имат съществено значение за делото, но страната, срещу която е постановено решението, не е могла да ги узнае или да се снабди с тях по време на разглеждане на делото и да ги наведе/представи в подкрепа на защитната си теза до изтичане на предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове за попълване на делото с фактически и доказателствен материал. За да отговарят на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, новите писмени доказателства трябва да установяват релевантни за правния спор факти, които могат да доведат до друг изхода на спора, различен от постановения с влязлото в сила решение. Нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК онези доказателства, които макар да са от значение за правилното решаване на спора, са били известни на страната при разглеждане на делото от инстанциите по същество и тя е разполагала с процесуалната възможност да се снабди с тях, за да ги представи в хода на висящия исков процес. Преценени от гледна точка на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представените от молителя писма не могат да се квалифицират като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не установяват правнорелевантни факти, които могат да обосноват отхвърляне на предявения от ДФ "Земеделие" иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. С влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2012 г. Варненски апелативен съд е уважил иска на ДФ "Земеделие", след като е приел, че ответникът (молител в производството за отмяна) е нарушил чл. 8. 1 от договора за предоставяне на финансова помощ като е представил в процедурата по сключване на договора неистинска оферта от "M. S. " S. A. Нарушението е аргументирано с неистинност на конкретна оферта от 25.12.2005 г., за която управителят на "M. S. " S. A. е потвърдил изрично, че не изхожда от представляваното от него дружество. Предвид решаващия извод, с който е мотивирана основателността на предявения иск, евентуалното наличие на други изходящи от "M. S. " S. A. оферти, различни от офертата от 25.12.2.0105 г., е ирелевантно за преценката извършено ли е нарушение на чл. 8. 1 от договора и има ли основание за възстановяване на получената от ответника финансова помощ. Освен това, преценени в контекста на разрешения с влязлото в сила решение правен спор, писмата не опровергават извода на съда за неистинност на офертата от 25.12.2005 г. Представените в производството за отмяна писма не попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и по причина, че фактът, който молителят се домогва да докаже с тях - съществуване на трайни търговски взаимоотношения между "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" ЕАД и "M. S. " S. A., няма самостоятелно правно релевантно значение за изхода на спора по чл. 422, ал. 1 ГПК. Изразеното от съда становище в мотивите към решението, че ответникът е имал възможност да представи писмени доказателства, чрез които да докаже съществуването на действителни търговски взаимоотношения с оферента "M. S. " S. A., няма предвид доказване изобщо на търговски отношения между двете дружества, а наличието на търговски взаимоотношения, породени от конкретната оферта. Дори да се приеме, че съдът е изследвал принципно дали има търговска обвързаност между страните към посочената в офертата дата - 25.12.2005 г., писмата не доказват съществуване на търговски отношения между двете дружества, а намерение за установяване на търговски отношения, предвид признанието на молителя, че те са съхранявани в деловодството на "M. S. " S. A. до намирането им в края на 2018 г. и липсата на данни да са получени от него преди 25.12.2005 г. Като самостоятелен аргумент в подкрепа на извода, че писмата нямат характер на нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се посочи и това, че ако към 2005 г. молителят е имал реални търговски взаимоотношения с "M. S. " S. A. и е считал, че те ще са от значение за установяване истинността на офертата от 25.12.2005 г., той е могъл да изиска от испанското дружество писмено потвърждение за отношенията помежду им и да представи съответния документ пред съда, разглеждащ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Пропускът да се съберат доказателства в посочения смисъл по време на исковото производство не се дължи на обективна невъзможност, а на неоправдано процесуално бездействие на молителя, последиците от което не биха могли да бъдат преодолени чрез отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Доводите на молителя за погасяване по давност на вземането, предмет на установяване с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, и развитите в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК съображения на ответника за неоснователност на възражението за давност не следва да се обсъждат, тъй като са извън обхвата на производството по отмяна и нямат значение за произнасянето по поддържаното в молбата отменително основание. В зависимост от изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" ЕАД с ЕИК[ЕИК] - гр. Шумен, [улица], за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА "Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс" ЕАД с ЕИК[ЕИК] - гр. Шумен, [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] - гр. София, [улица], сумата 300 лв. (триста лв.) – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Решението е окончателно.