Решение № 5577 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2016 г.
ВАСV отделение03.05.2017 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1804/30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2544/2014 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на К. С. С. срещу заповед № 7667/10.11.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". ОСЪЖДА К. С. С. от град В. да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5577 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. С. от град В. против решение № 1804/30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2544/2014 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 7667/10.11.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" /ГД "ГП"/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АС Б. е била заповед № 7667/10.11.2014 г. на директора на ГД "ГП", с която на К. С. С. - полицай в 03 ГОДГ на ГДГП М. Т. при РДГП - Е., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: на 11.09.2014 около около 9.00 часа, на главен път М. Т. - Б., в района на с. К. е управлявал лек автомобил Рено "Канго" с ДК № А 9630 КХ след употреба на алкохол /0.58 промила/, губи контрол на автомобила, пресича лентата за насрещно движение и удря намиращата се на тротоара лека количка. В резултат на удара е причинена смъртта на намиращата се в детската количка К. К. К.. Образувано е наказателно производство, което е приключило с осъдителна присъда /11 години лишаване от свобода/ на Бургаския окръжен съд. Липсват доказателства по делото дали присъдата е влязла в законна сила. Административнонаказващият орган е приел действията на Стоянов като незачитане задълженията си по т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които предвиждат следното: "Държавният служител независимо от заеманата от него длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или на друго упойващо вещество както при изпълнение на служебните си задължения, така и в извънработно време". Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, респ. разпоредбите на чл. 210, ал. 1 ЗМВР и чл. 206, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е наличие на съответствие на нарушението с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Поради това жалбата срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Обосновано е прието, че са спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, който гласи че за тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай за извършването на нарушението е посочена датата 11.09.2014 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 06.11.2014 г., а заповедта е издадена на 10.11.2014 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в съответствие с материалноправната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Посочени са конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, както и нормите на ЕК, които е нарушил. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Въз основа на така събраните доказателства е проведена процедура по установяване на нарушението, на основание чл. 204, ал. 3 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Следва да бъдат споделени и правните изводи на първоинстанционния съд, че деянието на Стоянов следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неспазването на правилата на ЕК е правното основание, на което е издадена оспорената пред АС заповед. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства обосновават носене на дисциплинарна отговорност. Неоснователно е направеното оплакване, че налагането на дисциплинарното наказание може да бъде извършено само след влизане в сила на осъдителна присъда в образуваното наказателно производство. Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично предвижда, че държавните служители от МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Касаторът е наказан за нарушаване на етичните норми и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не обвързан от наказателното производство. Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е приел нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта за налагане на дисципилнарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е отразил, че е взел предвид посочените в цитираната норма обстоятелства, независимо, че не изложил подробни мотиви по тях. Тези мотиви обаче се съдържат в доказателствата към административната преписка. Фактът на нарушението е безспорен, виновното поведение се обективира в неспазването на етичните правила на т. 19 от Етичния кодкес за поведение на служителите от МВР. Публичното оповестяване на деянието по всички национални медии води до уронване престижа на службата, а вредоносните последици са най-тежките - настъпване на смърт на малолетно дете. Поради това липсата на предишни наказания на държавния служител не може да обоснове налагане на по-леко дисциплинарно наказание. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГД "ГП" 200 лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,