Решение № 15516 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2016 г.

Решение № 15516 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Групова практика за първична медицинска помощ - С." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 115 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 88/2016 г. по описа на Административен съд - С. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и на писмена покана изх. № 29-05-14 от 9.03.2016 г. Претендират се разноски. Ответникът - Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., в писмен отговор от 13.10.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 115 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 88/2016 г., Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на "Групова практика за първична медицинска помощ - С." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу писмена покана изх. № 29-05-14 от 9.03.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. Изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. В мотивите към решението се съдържат задълбочени отговори на оплакванията срещу издадения административен акт и тези мотиви не следва да се възпроизвеждат в настоящите, тъй като изцяло се споделят от касационния състав. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Предмет на спора по първоначалното дело е бил извършило ли е лечебното заведение през третото тримесечие на 2015 г. превишение на определения брой на назначаваните "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (СМД, бл. МЗ-НЗОК № 3) и определените стойности на медицински дейности (МДД, бл. МЗ-НЗОК № 4), какъв е размера на превишенията и тяхната стойност, заплатени ли са от РЗОК гр. С. и налице ли е причинена на бюджета на НЗОК щета, както и нейната стойност. Касаторът твърди, че превишението по тримесечия не отразява действителното фактическо положение в поведението на изпълнителя по договора, тъй като това превишение може да е компенсирано в рамките на годината и трябва да бъдат изследвани причинените вреди, произлезли за бюджета на НЗОК за съответната година. По повод на това оплакване се съобразява, че по първоначалното дело липсват твърдения на жалбоподателя, че през IV тримесечие на 2015 г. лечебното заведение е компенсирало превишените през III тримесечие на 2015 г. брой на назначените специализирани медицински дейности (СМД) и стойност на медико -диагностични дейности (МДД). Жалбоподателят не е представил доказателства в тази насока, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Пред последната са развити само общи съображения в тази насока, които не намират подкрепа, както в доказателствата по делото, така и в действащата през 2015 г. нормативна уредба. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК 2015 г., отменен) всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, НЗОК определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2, както и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.4. Според чл. 4, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗБНЗОК 2015 г. в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.6, ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8 Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а от своя страна районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. В чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК 2015 г. изрично е казано, че изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Член 3, ал. 2 ЗБНЗОК 2015 г. дава право на Надзорния съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Въз основа на тази изрична законова делегация, с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 1.01.2015 г., Надзорният съвет на НЗОК е приел Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 г. Съгласно § 3 ПЗР на Правилата, средствата, превишаващи определените брой на СМД и стойност на МДД, се възстановяват от изпълнителите на СИМП и ПИМП, след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД на тримесечие в рамките на определените средства на бюджетните сметки на РЗОК. В чл. 8, ал. 3 и 4 от Правилата са регламентирани условията, при които броят на СМД и стойностите на МДД могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто и съответно превишавани с 15 %. Надвишението се допуска само през текущото тримесечие, а превишението от 15 % трябва да бъде компенсирано през следващото тримесечие. Последното обстоятелство не доказано от жалбоподателя по първоначалното дело и касатор по настоящето дело. При това положение за органите на РЗОК гр. С. не е възникнало задължение за установяване на компенсиране, поради липса на такова и не е налице твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което оплакване по същество не е касационно. Казаното означава, че по отношение на спорните правоотношения не може да се приложат други норми и съдебна практика, които се отнасят до хипотези, при които през следващото тримесечие изпълнителят на медицинска помощ е извършил компенсиране. За установяване на това обстоятелство, доказателствената тежест е била на жалбоподателя по първоначалното дело. Във връзка с оплакванията на касатора се съобразява също така, че при изчисляване на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности, които са над допустимите, административният орган е спазил изискванията на чл. 8, ал. 3 и 4 от Правилата. Това се установява безспорно от констативен протокол № РД- 13-01-41 Ф и протокол за неоснователно получени суми под същия номер, и двата от 26.02.2016 г., представляващи неразделна част от писмена покана изх. № 29-05-14 от 9.03.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. Правилността на тези изчисления, на стойностното им изражение и осъществените от РЗОК гр. С. плащания на изпълнителите по издадените от дружеството направления е проверено от назначената и изслушана от първоинстанционния съд икономическа експертиза, която не е била оспорена, включително и от процесуалния представител на лечебното заведение. Тезата на касационния жалбоподател не държи сметка и за поетите с текстовете на чл. 38 и 39 от договор № 200322 от 13.02.2015 г. задължения относно броя на назначаваните СМД и стойност на МДД. В чл. 41, ал. 1 от цитирания индивидуален договор изрично е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Текстът на чл. 41, ал. 2 от договора препраща към реда по чл. 76а ЗЗО. Казаното означава, че се касае до отговорност за неизпълнение на текстовете на чл. 38 и 39 от договор № 200322 от 13.02.2015 г. и в резултат на това е възникнало съответно задължение за възстановяване на заплатените средства за МДД и СМД, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Тези средства представляват за бюджета на НЗОК реално претърпяна щета, тъй като не са били предвидени в него и за заплащането им трябва да се търсят други източници, както правилно е приел първоинстанционния съд. От писмо изх. № 19-03-46 от 21.06. 2016 г. на Управителя на НЗОК се установява, че средствата за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) за III тримесечие на 2015 г., съгласно разпределението, утвърдено от Надзорния съвет на НЗОК са били в размер на 47 373 977 лв., а осъществените плащания са възлезли на 49 113 013 лв. Относно недостига на средства към III тримесечие на 2015 г., който недостиг се запазва и до края на същата година е и писмо изх. № 20-00-41 от 12.12.2016 г. на Управителя на НЗОК. Казаното означава, че за бюджета на НЗОК към момента на изтичане на това тримесечие вече е налице реална щета, която се отразява негативно върху сигурността на националната система за здравно осигуряване. Стигайки до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Липсата на визираното касационно основание обуславя оставяне в сила на оспореното решение. В последното, съдът е посочил и трайната практика на Върховния административен съд, относима към спорните правоотношения. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,