Решение № 9832 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2026 г.

Образувано е по искане с вх. № 20355/22.07.2026 г. на Г. А. Г., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Камено, [улица], чрез процесуален представител - адв. С. К. Каров от Адвокатска колегия (АК) - Бургас, за отмяна на влязло в сила Решение № 2085/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2404/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-7779-000170/01.12.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление (РУ) - Камено при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, обективираща волеизявление за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". В искането се твърди, че с влязло в законна сила Решение № 210/18.03.2026 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 423/2026 г. по описа на АС - Бургас е отменено Наказателно постановление (НП) № 26-7779-000001/14.01.2026 г., издадено от началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ - Камено, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП на Г. А. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255, 65 евро/500, 01 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Според искателя актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или друго учреждение, който впоследствие е бил отменен, доколкото и ЗППАМ, и отмененото НП се основават на факти, описани в един и същ Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 37691/28.11.2025 г. на инспектор при РУ Камено, ОДМВР - Бургас. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 3 АПК и моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Не претендира разноски. Ответникът - С. П. - полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Камено, не ангажира становище по подаденото искане. За да се произнесе по искането за отмяна, Върховният административен съд, Седмо отделение, взе предвид следното: С Решение № 2085/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2404/2025 г. по описа на АС - Бургас, е отхвърлена жалбата на Г. А. Г. срещу ЗППАМ № 25-7779-000170/01.12.2025 г., издадена от полицейски инспектор в РУ - Камено при ОДМВР – Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" гг) ЗДвП е приложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". ЗППАМ № 25-7779-000170/01.12.2025 г. е издадена от полицейски инспектор в РУ - Камено при ОДМВР - Бургас и съдържа волеизявление за прилагане на ПАМ "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "з" гг) ЗДвП. Като мотив за упражняването на разпоредителната власт органът е посочил, че на Г. А. Г. е съставен АУАН № 37691/28.11.2025 г. на инспектор при РУ Камено, ОДМВР - Бургас, за това, че на 28.11.2025 г. около 14:30 часа в [населено място] на [улица], срещу [номер], в посока [улица], е управлявал товарен автомобил Мередес 208 Д, с рег. N [рег. номер], собственост на Б. И. Д., с [ЕГН] и предстояща собственост на И. М. М., с [ЕГН], който не е бил регистриран по надлежен ред на територията на Република България (РБ) и е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 21.11.2025 г. Възприета е тезата за виновно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП, поради което и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е приложена обективираната в заповедта мярка. След издаването на ЗППАМ е издадено и НП № 26-7779-000001/14.01.2026 г. на началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ - Камено, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП на Г. А. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255, 65 евро/500, 01 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, което в последствие е отменено с Решение № 210/18.03.2026 г., постановено по АНД № 423/2026 г. по описа на АС - Бургас. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посоченото в него основание, Върховният административен съд, Седмо отделение, констатира следното: Искането на посоченото основание е допустимо, като е подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване - 09.03.2026 г., а искането е подадено на 22.07.2026 г. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидени предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно посоченото от искателя основание - чл. 239, т. 3 АПК, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В случая липсва подобна обвързаност, която да обуславя основателност на претенцията за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на АС - Бургас. От данните по делото е видно, че заповедта, която е била предмет на съдебен контрол пред АС - Бургас, не е мотивирана с издаденото впоследствие и отменено по съдебен ред НП. Това е и обективно невъзможно, предвид датата на последното и тази на процесната ЗППАМ, която е по-ранна. В този смисъл и отмяната на НП няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Нещо повече, наказателното постановление е правораздавателен акт по реализиране на административнонаказателната отговорност на извършителя на административното нарушение и има за цел да го санкционира за несъобразеното му с действащата правна уредба поведение чрез налагането на съответния вид наказание. Принудителните административни мерки, от своя страна, в зависимост от вида си и конкретиката на казуса, се прилагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (Сравн.: чл. 22 ЗАНН). Те не са обусловени от виновното поведение на извършителя на нарушение, дори именно нарушението да е въведено от закона като фактическо основание за прилагането на мярката. Предназначението на този институт е да се въздейства бързо и непосредствено в правната сфера на адресата, за да бъдат постигнати своевременно преследваните цели - да се преустанови извършването на едно административно нарушение, да се предотврати възможността да бъде извършено такова, или да се отстранят последиците от вече извършеното. Затова и отречената впоследствие чрез отмяна на НП отговорност на сочения като извършител на административно нарушение правен субект не рефлектира по никакъв начин върху законосъобразността на приложената преди това ПАМ. Различието в предпоставките за прилагане на ПАМ и тези за ангажиране на наказателната отговорност по реда на ЗАНН, прави двете производства паралелни, а изходите от тях - без рефлексия помежду си. Горното прави искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК и като такова следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения не са налице предпоставките за уважаване на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 3 АПК, поради което същото следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,