Решение № 7788 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2013 г.

Решение № 7788 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Социалинвест" ЕАД гр. Разград, представлявано от Тихомир Димитров Халаджов, срещу решение № 4 от 11.02.2013 г., постановено по адм. дело № 195/2012 г. по описа на Административен съд Разград. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответната по жалбата страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград не изразява становище. Ответниците Маргарита Петкова Стойкова, Йоана Руменова Петрова и Мариета Руменова Петрова, всички от гр. Разград, в депозирано до съда писмено възражение развиват доводи, че съдебното решение е правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Социалинвест" ЕАД гр. Разград против решение № 53 от 22.10.2012 г. на директора на РУСО - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 26 от 17.10.2012 г. на началник на отдел "КПК", с което станалата злополука с Румен Петров Стойков е приета за трудова. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените актове са постановени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно приложение на материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е правилно. Релевантните по спора факти сочат, че Румен Петров Стойков е работел в "Социалинвест" ЕАД гр. Разград по трудов договор на длъжност "шофьор на тежкотоварен камион" за неопределено време при условията на 8 - часов работен ден, при утвърдено време от 09,00 ч. до 12,30 ч. и от 13,00 ч. до 18,00 ч. На 06.08.2012 г. същият, след изпълнение на поставените му задачи, около 16, 30 ч. е пристигнал в района на газстанцията, където е гаража на управлявания от него автомобил. Около 17, 00 ч. е пристигнал свидетелят Боян Бонев /ръководител обект газ станция и шофьор на тежкотоварен автомобил/ с новозакупена автоцистерна с пропан - бутан. Същият предприел действия по прехвърляне на горивото от мобилната към стационарната цистерна. Видно от обясненията на Бонев веднага след паркирането на цистерната, при нея дошли колегите му Красимир Иванов и Румен Стойков, както и Динко Кълвачев - шофьор на цистерна за метан, работник на "Омикс плюс" ЕООД София. Всички проявили интерес към новата цистерна, тъй като им предстояло за пръв път да разтоварват пропан - бутан от собствен камион. Под ръководството на свидетеля Бонев автоцистерната е била свързана със стационарната цистерна посредством гъвкава връзка и е започнало поетапно отваряне на вентилите, за да се осъществи разтоварването на газ. При този процес е последвал взрив и пространството между двете цистерни се изпълнило с пламъци. Вследствие на възникналия пожар Румен Стойков е получил тежки изгаряния, поради което на 17.08.2012 г. е починал. В съставения протокол № 7 от 05.09.2012 г. е посочено, че инцидентът е причинен от редица нарушения, свързани с подценяване на съществуващия риск за живота и здравето на работещите, както от самите работници, така и от съответните длъжностни лица и ръководители. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето на осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на разследването и в първоинстанционното производство сочат изискуемата кумулативна наличност. Трудовата злополука е настъпила по време на работа в законоустановеното и договорено между страните по трудовото правоотношение работно време, когато пострадалият е изпълнявал трудовите си задължения и е била причинена от друг работник. Налице са изискуемите предпоставки за внезапно увреждане на осигурено за този риск лице, при съществуваща функционална връзка между изпълнението на трудовите му функции и настъпилия неблагоприятен резултат. Правилно административният съд е приел, че уврежданията, които са причинили смъртта на осигуреното лице Румен Стойков, са получени при осъществяване на дейност, която е във връзка и по повод с изпълняваната от пострадалия работа като шофьор, която дейност е в интерес на предприятието. Видно от обясненията на свидетеля Бонев причината, поради която Румен Стойков е бил на мястото на инцидента е факта, че същият е трябвало да се запознае с техническите данни на автоцистерната и с нейното оборудване, тъй като той е трябвало да я управлява за в бъдеще. Поради това правилно е прието от съда, че действията на Стойков, независимо дали са предприети по негова инициатива, или по устно разпореждане на Боян Бонев /ръководител обект газ станция и шофьор на тежкотоварен автомобил/, са свързани с възложената му работа и са в интерес на предприятието, тъй като са насочени към обогатяване знанията на работника, необходими му във връзка с изпълнение на трудовите му задължения. Обоснован е извода, че е налице функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд, чиято безопасност е отговорност на работодателя. В деня на настъпване на злополуката работодателят "Социалинвест" ЕАД гр. Разград не е предприел необходимите мерки, за да осигури безопасността на своите работници, като е допуснал редица нарушения, свързани с пренебрегване на правилата за безопасна работа, които се съдържат в съставения по реда на чл. 58, ал. 6 КСО протокол за разследване на злополуката. Ето защо в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и поради това правилно е прието, че уврежданията на починалото лице Румен Стойков са получени на територията на предприятието, в което работи, в рамките на обявеното работно време и при изпълняване на дейност, която е във връзка със заеманата от него длъжност и в интерес на предприятието - работодател. Следователно първоинстанционният съд законосъобразно е приел оспорването за неоснователно. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,