Решение № 3234 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2012 г.

Решение № 3234 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Александрова Соларска против решение № 3849 от 3.08.2011 г. по адм. дело № 3095/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Соларска против заповед № Чр-01-3189/15.12.2009 г. на председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерство на извънредните ситуации за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена със законните последици. Ответникът - председателят на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на извънредните ситуации, назначена с ПМС 190/2009 г. не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници оспорват жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и на административнопроизводствените правила. С Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. Министерство на извънредните ситуации (МИС) е закрито и с ПМС № 190 от 30.07.2009 г. е назначена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на ведомството. Съгласно чл. 3, ал. 3 от постановлението председателят на комисията урежда служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото министерство, т. е. председателят на комисията упражнява правата на орган по назначаването. Поради това аргументирано е преценено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Соларска е издадена в границите на предоставените на органа правомощия. Възражението, че тези функции следва да се изпълняват от министъра на вътрешните работи, е неоснователно. Действително съгласно § 63 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗИДЗМВР ДВ, бр. 93/2009 г.) активите, пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации преминават към Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата обаче не засяга уреждането на правоотношенията със служителите, които изрично са предоставени на назначената за това с ПМС 190/2009 комисия. В подкрепа на това заключение е нормата на § 64 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ДВ, бр. 93/2009 г.), според която само изрично определени в текста служители и работещи по трудово правоотношение с министъра на извънредните ситуации се назначават в Министерство на вътрешните работи. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е издадена след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Цитираният текст изисква закриване на администрацията към административния орган или на отделна административна структура, в която служителят е назначен. В случая посочените предпоставки са изпълнени. Министерство на извънредните ситуации, където жалбоподателката заема длъжността "главен експерт" в Дирекция "Планиране, и превантивна дейност" е закрито с решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане структурата на Министерския съвет на Република България, обн. ДВ бр. 60/30.07.2009 г. (т. 3 от решението), като на Министерския съвет е възложено да уреди всички правоотношения във връзка със закриването (т. 6 от решението). С това е премахната цялата административна структура, ведомството е закрито и преустановява дейността си. По този начин предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл са изпълнени, което предпоставя и правото на административния орган да прекрати правоотношението със служителя на това основание. Тъй като длъжността, заемана от служителката в Дирекция "Планиране и превантивна дейност", не се включва в хипотезата на § 64 от ДР на ЗИДЗМВР, ДВ бр. 93/2009 г., според която служители на закритото ведомство, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 или най-общо това са служителите, работили в Главна дирекция "Гражданска защита" и Главна дирекция "Национална система 112" на закритото министерство (длъжностно разписание на МИС от 1.11.2009 г.) се назначават в Министерство на вътрешните работи, правилно е преценено, че служителката не може да се ползва от правата, предвидени в цитирания текст. Ето защо като достига до извод, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено съгласно закона, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Доводът, че дейността на Дирекция "Планиране и превантивна дейност" също е преминала към Министерство на вътрешните работи не може да бъде споделен, тъй като съображенията на касатора в този смисъл се опровергават от представеното длъжностно разписание на МИС от 1.11.2009 г., според което посочената дирекция не е поделение на Главна дирекция "Гражданска защита" и на Главна дирекция "Национална система 112", а отделно звено от специализираната администрация на закритото Министерство на извънредните ситуации. С оглед изложеното по-горе относно правомощията на органа, издал заповедта и обстоятелството, че служебните функции, изпълнявани от жалбоподателката в закритото ведомство не са преминали към Министерство на вътрешните работи правилно е преценено, че производството в частта по жалбите, насочени към министъра на вътрешните работи и към директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е недопустимо и следва да бъде прекратено, още повече че последните органи са конституирани като ответници в първоинстанционното производство (определение от 6.10.2010 г. и от 4.05.2011 г.) в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,