Решение № 5583 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 824/2016 г.

Решение № 5583 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 824/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В., при ЦУ на НАП, против Решение № 2526/27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1206/2015 г., по описа на Административен съд В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-08-1402226-091-01/23.12.2014 г., потвърден с Решение № 52/26.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "А." ЕООД не излъчва представител и не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-08-1402226-091-01/23.12.2014 г., потвърден с Решение № 52/26.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., при ЦУ на НАП, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "А. ойл - 2005" ЕООД и "С. 2009" ЕООД, на "А." ЕООД са установени задължения за ДДС за м. 02.2013 г.; 03.2013 г. и 04.2013 г. в размер на 27240,48 лв. и лихви 4604,57 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът намира за опровергани констатациите в ревизионния акт от представените доказателства и от заключението на вещото лице по делото. Счита, че последните безспорно установяват реалността на процесиите доставки съобразно приложимата нормативна уредба, тъй като установяват произхода на стоката, прехвърлянето на собствеността върху същата чрез нейното предаване, заплащането й и последващата й реализация. Приема, че неправилно органите по приходите са посочили, че реално не са предадени процесиите количества слънчоглед съответно 70,98 т. и 99.80 т., който факт, според съда се доказва от издадените кантарни бележки, договорите за покупко-продажба на продукция, приемо-предавателни протоколи, договори за наем на склад, договори за наем на камион, транспортни и счетоводни документи. Решаващият съдебен състав намира, че съдържанието на тези документи се потвърждава и от извършените счетоводни записвания, както и от данните за извършени последващи облагаеми доставки със същите стоки. За съда оспорването на реалността на процесиите доставки не игнорира доказателствената сила на вписванията в счетоводните регистри като косвени доказателства. Като е отчел, че съдържанието на документите и заключението на експертизата не са оспорени по надлежния ред съдът е установил, че от представените писмени доказателства в ревизионното производство, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се констатира издаването на спорните фактури, осчетоводяването им при жалбоподателя, осъществяване на плащане по тях, транспортирането на стоките чрез фирми - превозвачи и съхраняването й в зърнобази, както и последващото й реализиране. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Основателни са основните оплаквания на касатора, че изводите на съда са направени при неправилна преценка на доказателствата в аспекта на приложимите правни норми, и конкретно на цитираните в самото решение разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, както и че превратно е установена фактическата обстановка, описана в решението. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и становището на касатора, че въпреки подробното изброяване на доказателства и детайлното възпроизвеждане на тяхното съдържание от страна на решаващия състав, във връзка с всяка една от спорните фактури, издадени от всеки един от процесните доставчици, това съдържание не е анализирано задълбочено от страна на съда. Изводите на съда са неправилни, тъй като не се установява как е индивидуализирано и реално предадено процесното количество родовоопределена вещ, поради което и не може да се приеме, че същото количество и качество слънчоглед е предмет на процесните доставки. Относно доставчика "А. ойл 2005" ЕООД, съдът е приел, че безспорно е установено произхода на продадените количества слънчоглед. Предходен доставчик е "Е. - 2000" ЕООД. Процесните количества слънчоглед, според данните по делото е от реколта 2012 г. - собствено производство, през 2012 г. "Е. - 2000" ЕООД не е извършвало дейност по производство на селскостопанска продукция респ. слънчоглед. Според приложението към Годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г., публикуван в търговския регистър, дружеството е извършвало транспортни услуги. В годишната си данъчна декларация за 2011 г. и 2012 г. по чл. 92 от ЗКПО с декларира извършвана дейност "Товарен автомобилен транспорт". Освен това няма регистрация като земеделски производител на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските производители за 2012 г. в ОД "Земеделие" гр. Д. - областната дирекция по седалището на дружеството. По данни от информационния масив на НАП не е декларирало изплатени от него ренти през 2012 г. за това, че е ползвало земеделска земя. Освен, че остава неизяснен въпросът за годината на реколтата слънчоглед - 99,80, т. по фактура № 368/4.03.2013 г. издадена от "А. ойл 2005" ЕООД, от приетите по делото пътно-прехвърлителни разписки (ППР) и приемни бележки (ПБ), издадени от кантара на "Е. - 2000" ЕООД, се установява, че са подписани само от представител на изпраща, в тях няма, направени отбелязвания и няма положени подписи за "предал превозвач" и за "приел от превозвача". При липсата на отбелязване за приемане на стоката от "А." ЕООД се налага извода, че тези разписки също не могат да служат като доказателство за приемане-предаване на стоката от "Е. - 2000" ЕООД на "А. ойл 2005" ЕООД, респективно от "А. ойл 2005" ЕООД на ревизираното лице "А." ЕООД. С оглед изложеното, законосъобразно органите по приходи са направили извод за липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 и наличие на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС по фактура № 368/4.03.2013 г., издадена от "А. ойл 2005" ЕООД. По отношение на доставчика "С. 2009" ЕООД, е установено следното: при проверка в информационния масив програмен продукт /ПП/ VAT на НАП е констатирано, че в дневниците за продажби на "С. 2009" ЕООД няма отразена фактура № 1.. 9/22.04.2013 г.; При проверка в информационен масив ПП СУП е констатирано, че "С. 2009" ЕООД има задължения за ДДС в особено големи размери. Правилен е изводът на органа по приходите, че прекият доставчик не е изпълнил задължението си за начисляване на ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, поради което и за "А." ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит по ф. № 1 ....9/22.04.201З г. Същевременно, в приложените ППР от 22.04.201З г. и от 23.04.201З г. за изпращане-прехвърляне на слънчоглед от "С. 2009" ЕООД на "А." ЕООД от гр. Ш. до с. Г., няма положен подпис на изпращач, а само на приел превозвач. В товарителниците за превоз на слънчогледа от гр. Ш. до с. Г. също няма подписи на изпращач, а също и на получател. Положен е само подпис на превозвача - "К." ЕООД. Няма лице, което да е удостоверило с подписа си върху тези документи, че предава тази стока на "А." ЕООД. Наличието на такъв подпис е определящо, за да се удостовери реалното приемо-предаване на слънчогледа, тъй като става въпрос за транспортни документи - товарителници, които имат функцията на основно доказателствено средство при договора за превоз. При анализа на тези доказателства неправилно съдът е приел, че е настъпило данъчно събитие, тъй като е безспорно установено фактическото предаване на стоката, както и извършено последващо разпореждане с нея. Видно от анализа на представените доказателства именно конкретната доставка по вид, количество и място на получаване не се установява, като принципно съдът правилно е приел, че обстоятелството, че предходния доставчик не е отговорил на насрещната проверка и не е безспорно установен произхода на стоката е ирелевантно и не може да се противопостави на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предаването на тонове селскостопанска продукция /в случая слънчоглед/, следва да бъде безспорно доказана, чрез индивидуализация и конкретизиране на мястото и начина на получаване, за да не остава съмнение за префактуриране на нереални доставки или за посредничество при сключване на сделки, а при наличие на транзитна продажба да има доказателства за предварителна уговорка между страните, относно начина на индвидуализиране и мястото на предаване, по реда и начина указан в чл. 329 от ТЗ. В случая, липсват доказателства за фактическо предаване или отграничаване на стоки, освен документално посочване на определени количества слънчоглед, поради което, като е приел, че процесното количество слънчоглед е индивидиализирано и реално получено от "А." ЕООД, съдът е постановил неправилно решение. Също, неправилно съдът е приел, че фактите по делото са приложими и по отношение на приетото по дело С-642/11. В случая не е установено реално предаване на родовоопределена вещ по пряката доставка, а не произхода на стоката или липсата на кадрова или техническа обезпеченост. Като е достигнал до противоположни правни изводи, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, която следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния РА. При този изход на процеса, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на "А." ЕООД, а на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 970,70 лева, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 4. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение