Решение № 1823 от 17.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Ескиджи, гражданин на Република Турция, срещу решение 3648/01.06.2022 г. по адм. дело 18/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Дирекция Миграция МВР за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, претърпени от отмяната на заповед 5364з-604/15.03.2019 г. издадена от директора на дирекция Миграция. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен, както и да се присъдят направените разноски по за държавни такси. Ответникът - Дирекция "Миграция" МВР оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производство представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е била искова молба подадена от Е. Ескиджи, гражданин на Република Турция, против Дирекция Миграция МВР на основание чл.1 от ЗОДОВ с предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, претърпени от отмяната на заповед 5364з-604/15.03.2019 г. издадена от директора на дирекция Миграция, изразяващи се в негативните последици в периода от 15.03.2019 г. до 27.11.2020 г., в т.ч. невъзможност да се придвижва на територията на ЕС, накърнено право на личен и семеен живот, емоционален и психически дискомфорт. Отделно от изложеното обосновава иска си и с обстоятелството, че синът му е бил принуден да смени социалната си среда. За да постанови атакуваното решение АССГ е съобразил данните по делото и ангажираните доказателства и е приел, че не е налице кумулация от предпоставките, предвидени в чл. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че след като страната не се е справила с разписаната в закона и двукратно указана й от съда доказателствена тежест, тя следва да понесе последиците от недоказването. Така мотивиран съдът е сметнал, че липсват доказателства за претърпени от ищеца значителни неимуществени вреди, извън рамките на обичайните притеснения за изхода на делото, поради което е отхвърлил исковата претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на първата и втората от законовите предпоставки, а именно отменен административен акт заповед 5364з-604/15.03.2019 г. на директора на дирекция "Миграция"-МВР. Останали са недоказани останалите задължителни елементи на сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на причинена вреда, както и наличието на пряката причинна връзка между отменения административен акт и настъпилите вреди. Съдът правилно е преценил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест в производството по ЗОДОВ. Ескиджи не е доказал настъпването на твърдените от него негативни последствия като неимуществени вреди вследствие отменения административен акт, както и наличие на причинно-следствена връзка между последния и увреждането. Претърпяването на неимуществени вреди не се презюмира от закона. В този смисъл са постановените решение 702/27.01.2022 г. постановено по адм. дело 7737/2021г. по описа на ВАС и решение 9371 от 04.07.2014г. постановено по адм. дело 14144/2012г. по описа на ВАС. Съображенията на съда за отхвърляне на иска в неговата цялост, напълно се споделят от касационната инстанция, което съгласно чл. 221, ал. 2, in fine АПК, прави ненужно преповтарянето им. Предвид изхода на спор и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Същото е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,