Решение № 277 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2008 г.

Решение № 277 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Семкова С., гр. Д., срещу въззивно решение от 22.11.2007 г. по гр. д. № 488/2007 г. на Д. окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касация В. Ж. Т. и С. С. Й., с. Б., област Д., не изразяват становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Тя съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Добричкият окръжен съд е отменил решение № 14 от 19.03.2007 г. на Д. районен съд по гр. д. № 1520/2005 г. в частта, с която е установена нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт № 124/2005 г. между С. С. Й. и В. Ж. Т. за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от нива с площ 2дка в с. Б., м."Г" По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен предявеният от Й. С. С. срещу С. С. Й. и В. Т. иск за установяване нищожността на същия договор за продажба на 1/2 ид.ч. от нива като прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, на основание чл. 152 ЗЗД. В останалата част, с която е отхвърлен искът на Й. С. срещу С. Й. и В. Т. за изкупуване на 1/2 ид.ч. от нивата, първоинстанционното решение е оставено в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесната нива е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ищцата и ответника Й като наследници на С. Й. С. На 27.09.2004 г. С. Й. получил от втория ответник заем от 1200 лева със срок на връщане - 15.11.2004 г. В писмено споразумение от 20.06.2005 г. заемодателят и заемополучателят приели, че С. Й. има неизпълнено задължение за главница 1200 лева и договорна мораторна лихва 1 800 лева. Съгласили се вместо изпълнение на паричните задължения в размер на общо 3000 лева Й. да прехвърли на Т. собствената си 1/2 ид.ч. върху нивата. Между страните по делото не е имало спор, че вписаното прехвърлително основание е привидно. Прехвърлянето не е срещу действително получена цена, а за да погаси паричното задължение на продавача към купувача. Установено е било по делото, че ищцата е била поканена от продавача да изкупи неговата идеална част за сумата 1200 лева, но в определения ден, той е посочил, че цената вече е 3000 лева и предложил да изкупи дела на тази цена, което тя не приела. При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не намира приложение разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, тъй като не е налице уговорка, предхождаща или съвпадаща по време с договора за заем, за да се третира като непозволена от закона сделка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Оттук не е налице и нищожност на договора за покупко-продажба на това основание. Доколкото е налице привидна сделка, тя не прикрива изпълнение на задължение, по начин, противоречащ на закона, а прехвърляне на имота в изпълнение на парично задължение с различна от първоначално уговорената престация. Изводите на въззивния съд са основание на анализ на всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и изявлението на платеца в съдебно заседание, потвърждаващо уговорките с другия ответник. При това положение законосъобразно е прието, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД - след падежа на паричното задължение кредиторът се е съгласил да получи вместо изпълнение нещо различно от уговореното, вземането му е погасено чрез престация, различна от дължимата. Законосъобразни са изводите на въззивния съд и по отношение претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС. Правото на изкупуване възниква само при действителните сделки. С оглед установеното по делото, че процесната сделка е привидна, то съобразно разпоредбата на чл. 17 ЗЗД се прилагат правилата на прикритата сделка, която е действителна - даване вместо изпълнение и в тази хипотеза е неприложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. От друга страна по делото е установено, че на ищцата е предложено да закупи частта на продавача на вписаната в договора цена, което тя не е направила. При това положение правилно е приета неоснователност на претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС. Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото и не е допуснал процесуални нарушения, които да рефлектират върху правилността на постановеното решение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният Касационен съд, състав на II г.о.