Решение № 79 от 14.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 309/2020 г.

Решение № 79 от 14.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 309/2020 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Касационното производство е образувано по общи жалби на подсъдимите И. Ф. Б. и Ф. И. Б., подадени от техните защитници адв. Ст. М. и адв. Д. Д., против въззивна присъда № 423/29.01.2020 г., постановена от Окръжен съд – Благоевград по ВНОХД № 334/2019 г. В касационните жалби изрично е подчертано, че се оспорва въззивната присъда единствено и само в частта, с която на И. Б. и на Ф. Б. им е наложено административно наказание глоба в размер на от по 100 лева на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите. Релевирани са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Касаторите изтъкват, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил без уважение искането на защитата да отправи преюдициално запитване. Твърди се още, че в наказателния процес не е доказано по несъмнен начин жалбоподателите да са извършили престъпление или административно нарушение. Отправени са алтернативни искания: да се отмени присъдата в обжалваната част и подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение, да се откаже приложението на чл. 266 от Закона за горите, или ако се счете, че повдигнатите въпроси с въззивната жалба са от съществено значение за решаване на делото да се отправи преюдициално запитване. В съдебното заседание на касационната инстанция касаторите Ф. Б., И. Б. и защитниците им адв. М. и адв. Д., редовно призовани, не се явяват и не излагат допълнителни съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадените жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: І. С присъда № 2187/10.05.2019 г., постановена по НОХД № 588/2018 г. от Районен съд – Разлог, подсъдимите И. Б. и Ф. Б. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба в размер на от по хиляда лева. По въззивни жалби, подадени от двамата подсъдими, е било образувано ВНОХД № 334/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С атакуваната сега присъда, постановена по това дело, първоинстанционният съдебен акт е отменен и вместо това подсъдимите И. Б. и Ф. Б. са признати за невинни в това, че на 27.08.2017 г. в местността "Блатца", отдел 172 б. "е" от горския фонд, в съучастие като съизвършители, с редовно позволително, но извън указаните в него дървета, отсекли, взели и извозили четири броя дървета, подробно описани, на обща стойност 206, 28 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НПК. На основание чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите съдът наложил на подсъдимите административно наказание глоба в размер на сто лева за всеки един от тях, за това, че на 27.08.2017 г., в местността "Блатца", отдел 172 б. "е" от горския фонд, в съучастие като съизвършители, с редовно позволително, но извън указаните в него дървета, отсекли, взели и извозили четири броя дървета, подробно описани, на обща стойност 206, 28 лева. ІІ. Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред настоящата инстанция производство да се прекрати. Претенцията на подсъдимите за касационна проверка на въззивния съдебен акт по реда на глава двадесет и трета от НПК се отнася само до частта, свързана с административнонаказателната им отговорност, както изрично е посочено в жалбите. Оправдателната част на присъдата по отношение на повдигнатото обвинение спрямо двамата подсъдими за извършено престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК не е оспорена пред касационната инстанция от никоя от страните. Тоест, въпросът дали деянието съставлява престъпление или административно нарушение е окончателно разрешен с въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд е имал повод да изрази становище, че към изключенията от триинстанционното производство следва да се причислят и въззивните съдебни актове, с които са упражнени правомощия по чл. 337, ал. 1, т. 5, чл. 337, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 338 от НПК и новите присъди на апелативния и окръжния съд, постановени по чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК, по дела от общ характер – в частите им, относно административнонаказателната отговорност на дееца (виж, решение № 164/10.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 647/2019 г., І н. о.). Настоящият състав не намира основания да отстъпи от дадените и подробно разисквани в цитираното решение принципни разрешения на въпросите относно кръга на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, критерия, въз основа на който обсега на този контрол е стеснен, отсъствието на правомощия на касационната инстанция, подобни на въззивния съд, във връзка с административнонаказателната отговорност на дееца, както и че приложението на чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК от въззивния съд представлява хипотеза на допустимо изключение, визирано в чл. 2, § 2 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Изброените по-горе съдебни актове на въззивния съд в частта, касаеща административнонаказателната отговорност на дееца, не подлежат на самостоятелна касационна проверка, отделно от частта, свързана с оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление. Тази хипотеза не е изрично уредена в нормата на чл. 346 от НПК, но такъв извод произтича от обстоятелството, че както при приложението на чл. 78 а от НК, така и в посочените случаи спрямо дееца се реализира административнонаказателна отговорност. Въззивните съдебни актове, с които деецът е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление и му е наложено административно наказание по чл. 78 а от НК, не подлежат на касационен контрол, при това в тези случаи не се заличава престъпният характер на извършеното от дееца деяние. На същото основание не подлежат на самостоятелна касационна проверка в частта относно административнонаказателната отговорност и тези съдебни актове, с които деецът е оправдан с налагане на административна санкция за извършено административно нарушение, което въобще няма престъпен характер. С оглед на казаното въззивната присъда, с която съдът се е произнесъл по административнонаказателната отговорност на подсъдимите, не се включва в кръга на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, поради което и подадените жалби не могат да предизвикат касационната й проверка. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение