Решение № 4231 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13565/2010 г.

Решение № 4231 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13565/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 1070 от 17.09.2010 г. по адм. дело № 1017/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Бургаският административен съд е отменил решение № 36 от 27.04.2010 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърдено разпореждане № О-02-000-00-00288654 от 24.03.2010 г. на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото е изпратено като преписка на длъжностното лице за решаване на въпроса по същество. За да постанови този резултат административният съд е приел за необоснован изводът на касационния жалбоподател за липса на установен от Силвия Димова Милешкова придобит от нея осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 КСО, защото този извод бил опроверган от представените по делото писмени доказателства - трудов договор № 23 от 1.09.2003 г., уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, справка на РУСО - Бургас, съставена в същия ден, с която се удостоверява приетото от РУСО уведомление за сключения трудов договор, заповед № 10 без дата за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 15.10.2005 г. и трудова книжка на Силвия Димова Милешкова, в която е удостоверен придобит от нея осигурителен стаж от 2 години, 1 месец и 16 дни, и удостоверение обр. УП-3 за същия осигурителен стаж. Съдът е приел още, че отказ да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност може да бъде основан на липсата на данни в персоналния регистър на Националния осигурителен институт, но само при липса на официални документи, удостоверяващи правото на такова обезщетение; обратното би означавало официалните документи да бъдат лишени на практика от признатата им от закона удостоверителна сила. С касационната жалба е инвокиран довод, че оспореното с нея съдебно решение е в противоречие с представените от него доказателства по делото - констативен протокол и докладни записки за извършени проверки при осигурителя, първата от които установила липса на данни за Силвия Димова Милешкова в проверените разплащателни ведомости, а при втората била представена ведомост с явни дописвания за лицето. Този довод е неоснователен. Направена е само една проверка, отразена в констативен протокол с дата 6.04.2010 г. без входящ номер, в който е посочено, че "при настоящата проверка е направена справка в база данни на НОИ и се установи, че осигурителят не е подал данни в персонален регистър на НОИ за лицето Силвия Димова Милешкова за целия период на трудовия договор" и че "председателят Колю Неделчев не представи болнични листи, молба - декларация за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете, заповед за разрешаване на отпуска и др., които да докажат правото на изтеглените и изплатени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, като твърди, че не може да ги намери и няма отговорност да ги съхранява." Представена е и докладна записка на финансовия ревизор Стаматка Иванова, в която препродаден проведен от ревизора телефонен разговор с бившия председател на кооперацията - осигурител и е посочено, че същият "се яви на насрочената проверка, като не представи разплащателни ведомости ...". Според чл. 6, ал. 1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Това правило е задължително и за органите и длъжностните лица по общественото осигуряване. В случая не е изключена хипотетичната възможност да са създадени впоследствие доказателства за възникнало на 1.09.2003 г. трудово правоотношение между работодателя ЗКПУ "Братство" и заинтересуваното лице (жалбоподател в производството пред Бургаския административен съд) Силвия Димова Милешкова, но представените от това лице писмени доказателства следва да бъдат опровергани по установения правов ред. А такова опровергаване, както правилно е приел Бургаският административен съд, не може да се осъществи само с "направена справка в база данни на НОИ". Финансовият ревизор всъщност не е направил дължимата проверка на място (вероятно защото кооперацията вече съществува само документално и няма канцелария и архивно помещение), а вместо длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е изискал да му бъдат представени документи, които да обосноват извод дали трудовата книжка, трудовият договор, заповедта за неговото прекратяване и т. н. са или не са документи с невярно съдържание. Затова след получаването на преписката от Бургаския административен съд касационният жалбоподател следва да разпореди надлежна проверка, съобразена с установения правов ред и с цитираното по-горе в тези мотиви правило на чл. 6, ал. 1 АПК. При служебната проверка на оспореното съдебно решение (чл. 218, ал. 2 АПК) настоящата касационна инстанция установи, че разпореденото от съда изпращане на делото като преписка на РУСО не е съобразено с постановения от него диспозитив: "Отменя решение № 36 ..., с което е оставено в сила разпореждане № ..." Така, както е формулирано от Бургаския административен разпореждането за решаване на въпроса по същество (чл. 173, ал. 2 АПК) от длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при РУСО - Бургас, съответства на диспозитив: "Отменя решение № 36 ... и потвърденото с него разпореждане № ...", какъвто диспозитив в случая няма. Поради това посоченото разпореждане следва да бъде изменено в смисъл, че делото се изпраща като преписка на касационния жалбоподател, който да реши въпроса по същество при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. С отговора на касационната жалба, изготвен от адвокат Диана Янкова Вълчева, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но не са приложени доказателства за платено такова, поради което това искане следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,