Решение № 12761 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2010 г.

Решение № 12761 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Стара Загора чрез пълномощника му - юрисконсулт Даниела Желязкова против решение № 20 от 20.01.2010 г. по адм. дело № 12/2010 г. на Старозагорския административен съд. С него е отменена по жалба от Райна Славова Желязкова, като незаконосъобразна заповед № РД 25-2877 от 8.12.2009 г. Позовава се на противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че административният орган не е посочил кое от основанията за настаняване е отпаднало. Наред с това не е установил, че наемателката не е обитавала отдаденото под наем жилище за повече от шест месеца. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОС. Образувано е по жалба от Райна Славова Желязкова против заповед № РД 25-2877 от 8.12.2009 г. на кмета на общинна Стара Загора. С нея на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от НРУУРОЖИ на територията на общината е отменена заповед за настаняване № 1217 от 16.07.1996 г. и е прекратено наемното правоотношение. Мотивите на административния орган за прекратяването му са, че наемателката не е подала декларация до 31.12.2008 г. за обстоятелствата по чл. 7 и чл. 8 от наредбата, както и че тя се намира в чужбина и не е обитавала жилището за повече от 6 месеца. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че със заповед № 1217 от 16.06.1996 г. жалбоподателката е временно настанена в процесното жилище. Въз основа на така издадената заповед на 17.07.1996 г. е сключила наемен договор. От 2007 г. работи в чужбина, но през годината се завръща в страната и обитава жилището. Преди издаване на процесната заповед е живяла в него месец и половина до средата на месец септември на 2009 г.. Декларация по чл. 23 от наредбата е подадена от нейно име от сина й с пълномощно. Дата на подаване на декларацията липсва, както и дата на приемането й от съответното длъжностно лице. При тези данни по делото съдът е приел на първо място, че не е установено отпадане на някое от условията за настаняване на наемателката в процесното жилище. Още повече, че в самата заповед не са изложени фактически обстоятелства в тази насока, което съставлява обективна пречка за адресата на акта и съответно за съда да извърши контрол за законосъобразност. На второ място, съдът е възприел неоспорените свидетелски показания за срока на последното обитаване на жилището от наемателката и е приел, че не е налице и соченото обстоятелство, че в него не е живяно през последните шест месеца. На последно място е съобразил факта, че наредбата, на която се е позовал административният орган е приета и е в сила от 1.05.2009 г.. Поради това към 31.12.2008 г. за наемателката не е било породено задължението да подава декларация. Въз основа на тези съображения, съдът е счел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди единствено, че наемателката е следвало да подаде декларация за обстоятелствата, че отговаря на всички изисквания за настаняване в жилището. Неподаването на такава е създало пречка за административния орган да установи правомерността на вече възникналото наемно правоотношение. Такъв довод е правен и в първоинстанционното производство и обосновано е приет за неоснователен. Приложимата наредба е приета с решение на общинския съвет от 30.04.2009 г. и е в сила от 1.05.2009 г.. Съгласно нормата на чл. 23 от нея настанените под наем граждани са задължени да представят ежегодно до 31.12. декларации за обстоятелствата по чл. 7 и чл. 8 от нея. Всъщност чл. 7 урежда условията, на които задължително следва да отговарят гражданите и техните семейства, за да имат право да кандидатстват за настаняване в жилища от общинския жилищен фонд. А нормата на чл. 8 съдържа изискванията за прилагане на документи към заявленията и декларациите. При тази нормативна уредба, обосновано първоинстанционният съд е приел, че едва след влизането в сила на наредбата е възникнало задължение за наемателите да подават такива декларации, като крайният му срок е 31.12. на всяка година. В рамките на този срок е подадена такава декларация, с която е установено, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е възникнало наемното правоотношение. Поради това и заповедта за прекратяването му е незаконосъобразна и е подлежала на отмяна. Като я е отменил, съдът правилно е приложил материалния закон и решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение