Решение № 377 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5682/2007 г.

Решение № 377 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5682/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ш., град В., срещу решение № 746 от 20.07.2007 г. по гр. дело № 746/2007 г. на Варненския окръжен съд. Твърденията са за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно не е уважил изцяло предявените искове. Ответникът по касационната жалба М. на п., град С., не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Варненският окръжен съд е отменил решение № 210/19.01.2007 г. по гр. дело № 221/2006 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Н. И. Ш. срещу М. на п. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 25.02.2003 г. - 19.04.2004 г., изразяващи се в чувство на срам и унижение, уронено човешко достойнство и подтиснатост, резултат от бездействието на затворническата администрация при ОЗ I В. да осигури минималните санитарно-битови условия в спалното помещение на ищеца за разликата от 100 лв. до 500 лв. Искът е уважен за още 400 лв. Оставено е в сила първоинстанционното решение за разликата над 500 лв. до предявения размер 10 000 лв., както и в частта, с която са отхвърлени останалите четири иска за обезщетение за неимуществени вреди за по 10 000 лв. всеки един от тях. Въззивният съд е приел, че по първия иск не са доказани вреди за над 500 лв., а останалите искове са неоснователни. Въззивното решение е правилно. Предявените искове са за обезщетение за вреди от действия и бездействия на администрацията на затвора. Размерът на обезщетението от 500 лв. по посочения по-горе иск е определен съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съответства на обществения критерий за справедливост. Обоснован е изводът, че останалите искове са недоказани. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт /виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца. Като е констатирал липсата на доказателства за наличие на неимуществени вреди, въззивният съд правилно е приложил неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел недоказаните факти за неосъществили се. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.