Решение № 7380 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2023 г.

Производството е чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" против решение 4442/ 5.07.2023 г. по адм.д.1241/2023 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и необосновано, защото съдът е определил размер на обезщетението по чл.104 от ЗДСл въз основа на трудово възнаграждение от 3990 лв. от 1.01.2021 г., който период е извън релевантния за спора. Считано от датата на уволнението 13.03.2020 г. до 1.02.2021 г. основната заплата на ищеца е 2420 лв. Ответната страна А. С. К., гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационно оспорване е осъдително решение 4442/ 5.07.2023 г. по адм.д.1241/2023 г. по описа на Административен съд София- град, което е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение 1069/ 31.01.2023 г. по адм. д. 7246/ 2022 г. по описа на ВАС, пето отделение и при спазване на дадените задължителни указания по приложение на материалния закон. За уважи изцяло предявения иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл, съдът се е обосновал със заповед 03-РД/649/22.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени индивидуални основни месечни заплати на служителите от ДФЗ по нива, степени, размери, считано от 01.01.2021 г., т.е. с обратно действие, като за Дирекция" Финансова", длъжност "директор" 9 ниво, 3 степен на месечна заплата е определена нова индивидуална основна месечна заплата в размер на 3900 лв. С решението на първоинстанционния съд е присъдена сумата 8880 лв., която представлява разликата над уважения размер от 14520 лв. с предходно решение по адм. д. 4924/ 2021 г. по описа на АССГ, до пълния размер от 23400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 20.05.2021 г. Решението следва да се остави в сила. Проблемът по делото е само за правилното приложение на материалния закон. С отменителното решение 1069/ 31.01.2023 г. по адм. д. 7246/ 2022 г. на ВАС, пето отделение, касационната инстанция е указала на първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора да вземе предвид заповед 03-РД/649/22.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ като относима за обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, което е направено, съгласно чл. 224 от АПК. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. В случая заповедта за прекратяване на служебното правоотношение 75/ 13.03.2020 г. на ИД на ДФЗ е отменена по съдебен ред с решение на съда по адм. д. 3652/ 2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 1275/ 1.02.2021 г. по адм. д. 10337/ 2020 г. по описа на ВАС, пето отделение, поради което е възникнало право на обезщетение за период не по-дълъг от 6 месеца. Ищецът е заемал длъжността директор на Дирекция" Финансова", ранг III старши, длъжностно ниво 3 от Класификатора на длъжностите в администрацията, като в заповедите на ИД на ДФЗ относно служебното правоотношение на А. С. К. не е посочена степен на основна заплата. Начинът на определяне на обезщетението е определен с материалния закон, като се взема предвид момента на признаването на уволнението за незаконно, а не моментът на изтичане на 6- месечния срок. Поради тази причина новата заповед 03-РД/649/22.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която с обратна дата от 01.01.2021 г. се определят по-високи индивидуални месечни заплати е релевантна за правилното прилагане на чл.104, ал.1 от ЗДСл. Ще е неправилно обезщетението да се определя по размера на индивидуалната месечна заплата към 13.03.2020 г., когато е прекратено служебното правоотношение на служителя, защото това няма да съответства на целта на закона за определяне на обезщетението. Касаторът не е доказал, че има разлика в опита и професионалната квалификация на ищеца и служителката, която е заемала длъжността към 1.02.2021 г. По делото няма спор, че ищецът е с най-високото ниво на образователно-квалификационна степен "магистър". Касаторът твърди, че в периода от 13.03.2020 г. до 1.02.2021 г. служителят не е придобивал професионален опит и няма как да получи по-високата заплата. В този период А. К. е с прекратено служебно правоотношение в резултат на незаконна заповед, поради което ДФЗ не може да черпи права от неправомерното поведение на изпълнителния си директор. Като е уважил иска в пълния му размер, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение