Решение № 753 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2017 г.

Решение № 753 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците -- (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител против Решение № 4938 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 10308 от 2014 г. на Административен съд С.-град (АССГ), в частта му, с която е отменено, по жалбата на А. Г. А., Решение № 5237/12.08.2014 г., издадено от касатора, в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е изпратена на Председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърд, че съдът не е обсъдил бежанската история на родителите на ответника. Изтъква, че в Иран няма въоръжен конфликт и безогледно насилие. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено в оспорената част, а оспорването на решението на ДАБ - съответно отхвърлено. Ответникът - А. Г. А., малолетен, гражданин на Иран, действащ чрез законния си представител Ш. Г. А. и чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № 5237/12.08.2014 г., издадено от зам. -председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е изпратена на Председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. За да постанови своя акт, съдът е приел за установено, че бежанската история на бащата на детето е правдоподобна, предвид и ситуацията в Иран. Въз основа на анализа на представените доказателства и възраженията на страните АССГ е направил извод, че административният орган не е изследвал въпроса за наличието на материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Такива според съда са съществуваща заплаха от преследване и опасност при връщането на детето в Иран, тъй като актуалните справки относно общото положение в държавата на произход - Иран сочи, че там не се гарантират правата на човека; а правосъдната система не гарантира справедлив процес; налагат се жестоки наказания, затвор и смъртни присъди. Решението е правилно, макар и не по изложените в него съображения. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед ниската възраст на детето, чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е неприложим. Допуснато е обаче нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетното дете, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Като краен резултат, решението на АССГ е в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е налице съществено нарушение в административното производство. По изложените съображения решението, следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни задълженията си по чл. 15 от Закона за закрила на детето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,