Решение № 440 от 4.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 469/2010 г.

Решение № 440 от 4.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 469/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 4026/2009 г. на Районен съд гр. Бургас, образувано по искане на Главния прокурор на РБ и се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура. Осъдения Ж. П. Ж., не е взел становище по искането. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в искането за възобновяване и данните по делото и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 15.04.2010 г. постановена по нохд. № 4026/2009 г. на Районен съд гр. Бургас, осъдения Ж. Ж. е признат за виновен за времето от 16.09.2008 г. до 16.10.2009 г. в гр. Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като деянието е извършено повторно и сумите са дължими на майката на двете му деца-Петър и Станислава, поради което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК и при условията на чл. 23 НК му е определено общо наказание пробация, със задължителните пробационни мерки и 200 часа безвъзмезден труд, в полза на обществото за срок от една година. В отделен диспозитив е наложено и наказание обществено порицание, което не е налагано за всяко едно от деянията. С присъдата и на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието по нохд. № 3004/2008 г. на същия съд, в размер на седем месеца лишаване от свобода. ПО ИСКАНЕТО НА Главния прокурор на РБ: Оплакването е за нарушение на закона, при приложението на чл. 68, ал. 1 НК и за определяне наказание обществено порицание, едва при определяне общото наказание и е основателно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК задължава съда, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок /по чл. 66, ал. 1 НК/ осъдения извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, да приведе в изпълнение отложеното наказание. В случая съда е наложил наказание пробация, а не лишаване от свобода, поради което не са били налице предпоставките за привеждане в изпълнение на отложеното наказание визирани в чл. 68, ал. 1 НК. Основателно е и оплакването за нарушение на закона, при наложеното, след групиране на наказанията пробация, наказание обществено порицание. Тук нарушението е на чл. 23, ал. 1 НК в частта му "след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях". Съда е определил наказание пробация за две престъпления по чл. 183, ал. 4 НК, но не е наложил наказанието обществено порицание и налагането му, с отделен диспозитив към съвкупността е в нарушение на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда в нарушение на закона, а искането на Главния прокурор на РБ основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1т. 3 НПК вр. с чл. 422, ал. 1т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение