Решение № 1031 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2015 г.

Решение № 1031 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б., против решение № 4732 от 03.07.2015 г. постановено по адм. дело № 10268/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е осъдена да заплати на В. А. Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по поддържане на данни в Централизираната информационна система на следствените служби /ЦИССС/ и държавна такса за съдебното производство. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответната страна - В. А. Г., от гр. С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от В. А. Г. срещу Прокуратурата на РБ, с която претендира сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. С обжалваното решение административният съд е приел, че предявеният иск намира своето правно основание в чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, явява се допустим и частично основателен. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира за установено следното: Решението в обжалваната му част е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица - чл. 203 от АПК. Неправилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая са причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника в изпълнение на административна дейност. Предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на орган на съдебната власт - Прокуратурата на Р. Б.. Съгласно т. 2 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС на ВАС, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища. Предвид изложените съображения, с оглед естеството на твърдяното от В. Г. увреждане и формулираното искане до съда, неправилно сезираният административен съд е приел, че делото му е подсъдно. След като задълженията на ответника не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Отговорността на прокуратурата на РБ за причинени неимуществени вреди при неизпълнение на задължения на нейни служители - издаване на удостоверителни документи и поддръжка на информационна база, следва да бъде реализирана по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Предявеният иск не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Посочената от ищеца правна квалификация не е задължителна за съда - съдът е този, който следва да определи правното основание на иска, по който е образувано делото, с оглед обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. Според чл. 218, ал. 2 от АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Административният съд е постановил решение, което в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като постановено от некомпетентен съд. Делото следва да се изпрати на компетентния съгласно чл. 103 и чл. 105 от ГПК общ съд, а именно - Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение