Решение № 2734 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2020 г.

Решение № 2734 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Добрев от [населено място], чрез пълномощник адв. Лазов, срещу Решение № 535/14.09.2020 г., постановено по адм. дело № 115/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Добрев против Решение № 1012-26-689-2 от 13.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Разпореждане № [ЕГН]/2140-26-915/28.11.2019 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /П0 при ТП на НОИ – Хасково. Доводите в касационната жалба са за постановяване на съдебния акт при нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от правна страна от първоинстанционния съд, а именно, че спорният стаж за периода от 25.03.1972 г. до 25.03.1975 г. на длъжност "ел. техник" в "Школа за строително-монтажни кадри" – гр. София /сега "СФМ – Монтаж на инсталации и уредби" АД – гр. София/, не е оформен в трудовата книжка по начина, указан в т. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкция № 2492 и няма установената от закона доказателствена сила. Конкретно се сочи, че съдът е извел неправилни фактически изводи от доказателствата по делото, от които безспорно се установява, че в процесния период Добрев е изпълнявал длъжността "ел. техник" в "Школа за строително-монтажни кадри" – гр. София. Като необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства се сочи и да е следващият извод на първоинстанционния съд, а именно, че не са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК. По тези съображения се настоява за отмяна на съдебния акт като неправилен, незаконосъобразен и необоснован и отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, както и връщане на преписката за ново произнасяне. При условия на алтернативност и в случай, че се установят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да се върне на Административен съд – Хасково за ново разглеждане. Претендират се сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът Директор на ТП на НОИ – Хасково не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ – Хасково. С него се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане № [ЕГН]/2140-26-915/28.11.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 - 3 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Добрев. Спорен е стажът, положен при осигурител "Школа за строително-монтажни кадри" – гр. София, сега "СФМ-Монтаж на инсталации и уредби" АД – гр. София, който е зачетен от пенсионния орган в размер на 1 година 1 месец и 7 дни по удостоверение обр. УП-13 изх. № 5506-09-7966-4/29.10.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, вместо в размер на 3 години, както е по Трудова книжка № 82/03.04.1972 г. От събраните доказателства административният орган е приел за установено, че трудовата книжка на Добрев за периода 11.12.1971 г. – 25.03.1975 г. не е оформена по действащия към момента ред за това, а именно Наредбата за трудовите книжки от 1953 г., както и Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, тъй като на стр. 10 и стр. 11 от вписванията в графи от 1 до 3, вкл. има печат със следното съдържание "Школа за стр. монт. кадри – Софстрой – София, постъпил 11.12.1971 г., завършил 25.03.1972 г., договорно задължен за 3 г. от 25.03.1972 г. до 25.03.1975 г. " и е положен подпис само от директор. Предвид констатациите, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО и по чл. 68, ал. 1- 3 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е установил, че трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена по изискуемия от т. 6, ал. 2, буква "в" на Инструкция № 2492 начин, тъй като в нея не е вписана изчислената съобразно разпоредбите на същата инструкция продължителност на придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор. Посочено е, че тази продължителност е следвало да бъде отбелязана на следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи, и да е подписана и подпечатана с печата на предприятието по начин да засегне двете страници. Констатирано е също така, че поставеният в трудовата книжка на Добрев правоъгълен печат, не отговаря на изискването на Инструкция № 2492. Същият дава информация за датата на постъпване и на завършване от Добрев на Школата за строително – монтажни кадри, както и това, че е договорно задължен за 3-годишен период, посочен с начална и крайна дата. Мотивирано е, че макар да е подписано от директора и подпечатано с печата на предприятието, това вписване в печата не представлява вписване на продължителността на придобития от Добрев трудов стаж, защото не е направено към датата на прекратяване на трудовия му договор. Установено е, че под този запис, на който жалбоподателят основава претенциите си, е извършено друго вписване в трудовата книжка, а именно, че на 25.03.1972 г. е постъпил на работа като ел. монтьор III-ти разряд и е работил до 27.06.1973 г., след която дата на основание 6-то Постановление е придобил II-ри разряд и от същата дата е работил като ел. монтьор II-ри разряд до 12.04.1976 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение. Едва след тези записи – на следващия ред под вписването за напускане на работа в трудовата книжка е следвало да има направено отбелязване, в което с цифри и думи да е посочена продължителността на трудовия му стаж в предприятието. Това отбелязване е следвало да бъде подписано и подпечатано с печата на предприятието по такъв начин, че да засегне и двете страници. Подобно отбелязване в трудовата книжка не е установено. При това положение административният съд е приел, че за процесния период трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което няма доказателствена сила за посоченото в нея и не обвързва пенсионния орган. При изложеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява Решение № 535 от 14.09.2020 г., постановено по адм. дело № 115/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване. Решението на Административен съд - Хасково е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г. всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. "в" от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Визираната норма императивно изисква съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. Неоснователни са развитите от касатора доводи, че фактите по процесния спор се установяват с гласни доказателства и заключение на вещо лице. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителният стаж по чл. 9 КСО и липсата на други годни доказателства, удостоверяващи съществуването на процесния осигурителен стаж, сочи обоснованост на изводите за неговото незачитане. Засилените технически гаранции при попълване на трудовата книжка имат за цел удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия /осигурителен стаж/ и при опорочаване на тази форма, документът няма придадената му от закона удостоверителна сила на официален документ. Този дефект не може да бъде поправен в административното производство с гласни доказателства, както правилно е приел и административният съд. Хипотезата на чл. 165 ГПК, според която в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната, не е налице в случая, когато документ е съставен, но не е в предвидената законова форма. В допълнение следва да посочи, че за процесния период липсват вписвания в изплащателните ведомости, които да обосноват тезата на оспорващия, както и липсват други от визираните в чл. 40, ал. 3 от НПОС документи, които са първични такива, удостоверяващи осигурителния стаж, за разлика от трудовите и осигурителни книжки, имащи вторичен характер и отразяващи данните, съдържащи се в първичните документи. Отделно от това, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, по делото липсват доказателства Добрев да е установил продължителността на спорния стаж по реда на специалното исково производство по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, разбира се при наличието на процесуалните предпоставки за това, а при липсата им – чрез исковата защита по чл. 357 от КТ. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При събиране на всички доказателства, съдът се е съобразил с тяхната допустимост по АПК, респ. ГПК на основание чл. 144 АПК, като ги е приел в открито съдебно заседание с участието на двете страни по спора. Обжалваното съдебно решение е обосновано изключително задълбочено и подробно. Административният съд е обсъдил всяко едно от събраните по делото доказателства и изрично е посочил какви факти приема за установени въз основа на тях. Фактическата обстановка по спора е изяснена изцяло и непротиворечиво при пълен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост. По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение