Решение № 10803 от 28.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Недев, чрез процесуален представител адв. Димитров, срещу решение 1774/17.03.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело 9711/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед КВ-355/25.08.2021 г., издадена от министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 и чл. 166, ал. 1 от ЗОВСРБ поради упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. Като касационни пороци за отмяна на оспореното съдебно решение на АССГ са посочени нищожност, недопустимост и неправилност. Претендират се разноски. Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Моли решението да се остави в сила. Претендира се юрисконсултско възнажграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно и допустимо. Постановено е от законен състав на родово и местно компетентен съд. Решението е и правилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящата инстанция споделя мотивите на АССГ и в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Споделят се също така и аргументите на участващия по делото прокурор. Правилна е преценката на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на отбраната, в съответствие с разпоредбата на чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ, в чиято компетентност, съгласно чл. 26, т. 6 и чл. 146, т. 2 от ЗОВСРБ е приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания, послужили при издаването й. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на заповед КВ-355/25.08.2021 г., издадена от министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 и чл. 166, ал. 1 от ЗОВСРБ поради упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, е прекратен договора на касатора за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 166, ал. 1 от ЗОВСРБ, според която договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба без предизвестие, когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване. При прекратяването на договора на това основание е спазен реда, предвиден в чл. 95 от ППЗОВС. Прекратяване на договора е извършено от министъра на отбраната по мотивирано предложение на командира на военното формирование. Предложението е изпратено по команден ред до министъра на отбраната и е придружено с кадрова справка. Отправено е искане до Националния осигурителен институт за получаване служебно на информация, дали военнослужещият е упражнил правото си на пенсия, считано от 28.09.2015 г. като по делото е приложено разпореждането за отпускане на пенсия. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 1 от ЗОВСРБ за прекратяване на договора на Недев за военна служба, като същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса поради това, че военнослужещият е упражнил правото си на пенсия при условията на КСО. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Както се посочи по-горе, мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид всичко изложено касационната инстанция счита, че не са налице сочените основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, платими от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,