Решение № 180 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2017 г.

Решение № 180 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Попов срещу решение № 291/11.04.2017 г., постановено по адм. д. 1103/2016 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че противоречи на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се и допуснато несъответствие с целта на закона при постановяване на съдебното решение, което не съставлява касационно основание. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и исканията си излага в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът – ВПД началник РУ-Самоков оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 291/11.04.2017 г., постановено по адм. д. 1103/2016 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на И. Попов против Заповед рег. № 338 з-112/23.11.2016 г. на ВПД началник РУ-Самоков, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", за това, че на 12.09.2016 г. на [улица], [населено място], по време на изпълнение на служебните си задължения, не се е подчинил на нормативно определените правила за движение по пътищата като е паркирал служебния автомобил на спирка на обществения транспорт в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и с публикуване на снимков материал от тази ситуация на официалната страница на телевизионно предаване "Господари на ефира" е довело до възмущение на граждани. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АССО е достигнал до извод, че в конкретния случай И. Попов в качеството си на полицай в РУ-Самоков е знаел и съзнавал, че мястото на [улица], [населено място], на което е заснет управлявания от него служебен автомобил е предназначено за спиране на автобуси по одобрена линия с маршрут: [населено място]-с. Райново. Това място е отразено като "Спирка ДАП" с изграден е навес за престой на пътници и в Генералния план за организация на движението за [населено място] е предвидено монтирането на пътен знак Д24. В този смисъл възражението за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, според който участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая АССО правилно е приел, че е И. Попов е допуснал нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДвП забраняващ престой и паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Съществуването на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници е установено по несъмнен начин, както и обстоятелството, че И. Попов е знаел за това. Като не е съобразил поведението си с това обстоятелство е допуснал нарушение на ЗДвП и този извод не е в противоречие с изискването участниците в движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Правилен е и решаващият извод на АССО относно мястото, на което е паркиран управлявания от наказания служител автомобил. Обстоятелството, че в обясненията си той е посочил, че е паркирал "в близост до спирка на обществения транспорт" не променя факта, че автомобила се е намирал в зоната на самата спирка и това е установено със снимков материал. Оплакването в касационната жалба за неотчитане на обстоятелството, че наказаният служител по същото време е изпълнявал служебни задачи по заповед на дежурния по РУ на МВР не съставлява нарушение, водещо до отмяна на обжалваното съдебно решение. Твърденият факт е посочен от АССО при описание на фактическата обстановка по спора, но той не представлява основание за отпадане на отговорността на служителя за допуснатото нарушение на ЗДвП доколкото на него е предоставена възможността да избере начина на изпълнение на поставената му задача и в никакъв случая няма данни, че му е разпоредено да спре служебния автомобил в зоната на спирка на превозни средства от обществения транспорт. Обичайното изпълнение на служебни задачи не освобождава полицейските служители от спазването на закона. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура за липса на подробни мотиви относно приложението на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е неоснователно. Обжалваното съдебно решение са обсъдени обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и е обоснован извод за съответствие на наложеното наказание в минимален размер с цялостното поведение на служителя и тежестта на нарушението. Липсата на изрично цитиране на правната норма не съставлява съществено нарушение, съставляващо основание за отмяна на съдебното решение поради липса на мотиви при наличие на обсъждане приложимата хипотеза. Предвид на изложеното, оспореното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане И. Попов следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-София на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение