Решение № 4308 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2013 г.

Решение № 4308 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена "Север 10" ООД, гр. Видин, представлявано от управителя Олег Емилов Цветков, чрез адв. Любен Иванов против решение № 237/2013 г., постановено по адм. д. № 1030/2012 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. Според дружеството обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд, както и потвърдения с него РА. Моли за присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново, чрез процесуалния си представител ст. юрск. Иванов, в писмения отговор по касационната жалба взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлили жалбата на "Север-10" ООД против ревизионен акт /РА/ № 051200930/31.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 508/11.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 11.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. е начислен ДДС в общ размер 95 053.33 лв. и са определени лихви в общ размер на 5 265.09 лв. във връзка с установени 42 броя недоказани вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към SC "MIOL" SRL Румъния. За да отхвърли жалбата, съдът е възприел становището на приходните органи, че не е доказано осъществяването на декларираните 42 броя ВОД за Румъния през периода м. ноември 2010 г. - м. януари 2011 г., тъй като не е доказано транспортирането на стоките (брашно и трици) извън територията на РБ и до местоназначението им - Румъния. Прието е от съда, че не са представени никакви документи, предвидени в договора за покупко-продажба от 1.10.2010 г. между "Север-10" ООД и SC "MIOL" SRL за доставка на 1 000 тона брашно и 500 тона трици при условията на INCOTERMS 1990, а именно документи за приемането на стоката от страна на превозвача като представител на получателя, както и документи относно изпълнението на договореностите във връзка с опаковката, маркировката и наличието на сертификати за качество. Липсват доказателства за достигане стоките на определено място гр. Видин (с. Кутово) и предаване на същите във владение на превозвача, както и доказателства за разходите до етапа на това товарене. По делото не са ангажирани никакви доказателства за реално извършения транспорт от TRAFIK DISTRIBUTION SRL. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че за данъчни периоди м. 11.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. РЛ е декларирало извършени ВОД, по 42 броя фактури, издадени от РЛ към SC "MIOL" SRL, Република Румъния. Към фактурите са приложени инвойс фактури и товарителници с място на получаване гр. Дева, Румъния. По процесните фактури разплащането е извършено по банков път. С договор за покупко-продажба от 1.10.2010 г., сключен между "Север-10" ООД и SC "MIOL" SRL, доставчика се е задължил да достави 1 000 тона брашно и 500 тона трици при условията на INCOTERMS 1990. В договора не се съдържат клаузи за изрично определени дати и съответни количества на доставки. Според договора (т. 2.2) местонахождението на на цялото количество стока е гр. Видин, Мелница Кутово, а приемането на стоката ще се извършва във Видин от представител на купувача (т. 10.4), като транспорта ще се осъществява от купувача. В случая транспорта е осъществен за сметка на получателя (купувача) и е извършван от трето лице - превозвач по издадените ЧМР - TRAFIK DISTRIBUTION SRL, Румъния. Не е спорно, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят SC "MIOL" SRL Румъния е регистриран за целите на ДДС. По съществото на спора съдът е приел, че "Север-10" ООД не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС в ред. ДВ, бр. 6/2010 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - "Север-10" ООД - следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. В случая е установено наличието на документи за доставката - инвойс фактури, съдържащи необходимите реквизити, вкл. и идентификационен номер по ДДС. Съдът е приел, че представените транспортни документи не удостоверяват условията на превоза вкл. направлението му за предаване на стоката в Румъния, тъй като товарителниците не са надлежно подписани документи, предвид оспорването на подписа на предал от името на изпращача. Отделно съдът се е позовал на косвени доказателства, въз основа на които е приел за установено, че стоките не са напускали територията на РБ - данни от ОД "П", отговор на компетентния румънски орган по молба за международно сътрудничество SCAC и данните от извършена насрещна проверка на третото лице - превозвач - TRAFIK DISTRIBUTION SRL, Румъния. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Не е спорно и е видно от транспортните документи - международни товарителници, че превозът на стоките по процесните фактури, издадени от касатора, е извършен от трето лице превозвач. Основният спор по делото е дали представените ЧМР удостоверяват получаването на стоките на територията на Румъния като друга държава-членка, различна от РБ като страна на изпращане на стоката. Въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства не може да се направи обоснован и ползващ доставчика извод, че стоките са транспортирани до РРумъния и са получени на нейна територия. По делото не са ангажирани никакви доказателства за реално извършения транспорт от TRAFIK DISTRIBUTION SRL. С оглед останалите събрани доказателства - удостоверения от Областна дирекция "Полиция", както и предвид данните от проверката по линията на международното сътрудничество, липсват данни стоките да са напускали територията на РБ. Изводът е, че при липса на удостоверяване в потвърждението по чл. 45 ППЗДДС, че стоките по процесните фактури са получени на територията на РРумъния, не е налице годен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 от ЗДДС. Правилно приходните органи не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение