Решение № 1898 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2015 г.

Решение № 1898 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на "Районен център 112" София при Дирекция "Национална система 112" - Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 6477 от 30.10.2014 г. по адм. дело № 2746/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 10581з-35/17.02.2014 г. на същия административен орган, с която на Лидия Емилова Димитрова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца и Дирекция "Национална система 112" - МВР е осъдена да заплати на Димитрова направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димитрова против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Ответницата не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и при спазване на сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). В изпълнение на цитирания текст служителката Димитрова представя писмени обяснения относно нарушението, за което по-късно й е наложено наказание. Независимо, че не са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, тези обяснения са взети предвид от последния преди налагане на дисциплинарното наказание, както личи от отбелязването върху документа. Освен това служителката е поканена да даде писмени обяснения във връзка със случая (покана от 3.02.2014 г.), с което задължението на дисциплинарно наказващия орган е изпълнено. Ето защо заключението на първоинстанционния съд за спазване на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) следва да бъде споделено. Останалите изводи на състава на Административен съд София-град за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни норми, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Заключението на съдебния състав за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, не се споделя от настоящата инстанция. Обстоятелството, че на 30.01.2014 г. служителката Димитрова не е изпълнила устно нареждане на началник група "Обслужване на спешни повиквания" в "Районен център 112" - София във връзка с организацията на служебната дейност се установява от всички събрани доказателства и не се оспорва от служителката Димитрова. Именно това неизпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина и е основание за възникване на дисциплинарна отговорност. Ето защо конкретните думи и акт на несъгласие с разпореждането на непосредствения ръководител всъщност са без значение, тъй като не променят обстоятелството, че нареждането на началника не е изпълнено от наказаната служителка. Изводът на административния съд за липса на съображения относно определяне на наказанието също е незаконосъобразен. Дисциплинарната санкция е съобразена с вида и характера на нарушението и е в съответствие с нормите на чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи (ППЗМВР отм.), които предвиждат налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за неизпълнение на заповеди (т. 11) и за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (т. 12). Следователно дисциплинарното наказание за извършеното от Димитрова нарушение е императивно предвидено, т.е. оценката за тежестта на нарушението и неговите последици е направена от законодателя, а освен това наказанието е наложено за минималния срок, установен в разпоредбата, което не предполага излагане на допълнителни съображения. Независимо от това в заповедта е направен коментар на поведението на служителката, последиците от него и негативното въздействие на извършеното от нея върху останалите служители. Не са налице основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон. Установено е, че на 30.01.2014 г. инспектор Лидия Димитрова, държавен служител кат. Г, специалист V степен в група "Обслужване не спешни повиквания" в "Районен център 112" - София при дирекция "Национален център 112" - МВР отказва да изпълни устна заповед на началника на групата да заеме друго работно място. Това поведение на служителката е в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № Iз-2813/4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи (отм.), според които заповедите на началниците под форма на устни или писмени нареждания са задължителни за подчинените. Същевременно поведението на служителката е в противоречие и с нормата на чл. 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която задължава държавите служители да изпълняват коректно и добросъвестно всички заповеди, съответстващи на закона. Посоченото неизпълнение на заповед правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР (отм.), обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на Димитрова. Това нарушение е достатъчно основание за налагането на предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарно наказание "порицание". Съображенията на съдебния състав, свързани с чл. 6, ал. 5 от цитираната по-горе Инструкция № Iз-2813/4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи (отм.) не могат да обосноват различен извод. Според цитирания текст, когато служителят прецени, че издадена заповед е неправомерна, е длъжен да посочи основанията за това пред началника, който я е издал. В разглежданата хипотеза устното нареждане на началник група "Обслужване на спешни повиквания" към "Районен център 112" - София служителката Димитрова да се премести на друго работно място не е изпълнено без от страна на служителката да се изложени мотиви пред началника за неправомерност на същото. Единственото възражение на Димитрова е всъщност предложение до началника да премести друг служител (обяснения на служителката Първанова). Доводи и възражения за неправомерност на заповедта не се изложени от служителката Димитрова и по-късно пред началника на групата, а в обясненията си от 30.01.2014 г. служителката мотивира несъгласието си със заповедта с лично неудобство и нежелание да я изпълни. Освен това липсват всякакви основания заповедта да бъде възприета като неправомерна, тъй като нареждането е във връзка със службата и в изпълнение на функциите на началника на групата по организация на дежурствата и координация на работата по приемане, обработка и реакция на спешни повиквания и по ръководство на работата и контрол върху консолидирането на дейностите с цел постигане на ефективно функциониране на центъра (раздел III, т. 3 и т. 6 от специфична длъжностна характеристика за длъжността "началник на група "Обслужване на спешни повиквания"). Освен това анализът на разпоредбата на чл. 6, ал. 5, изр. 2 разкрива, че смисълът на нормата е не да толерира неизпълнение на заповед, а да освободи от отговорност за настъпилите последици изпълнителя, когато нареждането на началника е неправомерно. Този извод следва от анализът на текста с тези на чл. 6, ал. 6 и ал. 7 от инструкцията. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на заповедта с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от инструкцията са направени в противоречие с нормативната уредба и не обосновават отмяна на административния акт. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Решението на съда е постановено в противоречие с представените писмени доказателства. Изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са направени в противоречие със събраните писмени доказателства (сведения от служители, докладни и др.), включително с обясненията на служителката Димитрова, която не оспорва, че не е изпълнила нареждането на началника на групата, по преценка, че това ще затрудни работата й и ще й причини лично неудобство. Заключението на съдебния състав за несъответствие на заповедта с материалния закон е направено в противоречие с характера и съдържанието на издаденото от началника на група "Обслужване на спешни повиквания" устно нареждане, свързано с организацията на служебната дейност, както и с представената длъжностна характеристика, според която началникът на група "Обслужване на спешни повиквания" има задължения по организация и ръководство на работата и дежурствата с цел ефективно функциониране на центъра. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димитрова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че пред настоящата инстанция административният орган е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Лидия Димитрова следва да заплати на Министерство на вътрешните работи в чийто състав е органът, постановил административния акт сумата 400.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. Разноски пред първата инстанция не следва да бъдат присъждани с оглед липсата на искане в този смисъл, направено до приключване на устните състезания пред Административен съд София- град. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,