Решение № 9209 от 3.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Динерас България ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [адрес], чрез процесуалния представител адв. Д. Димитрова, против Решение 2042/15.11.2022 г., постановено по адм. д. 2597/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага аргументи по приложението на чл. 160, ал. 3 ДОПК и счита, че съдът е следвало да отмени оспорения ревизионен акт (РА) предвид допуснатите нарушения при ревизията. Оплакванията по същество са насочени срещу заключението на съда за липсата на реалност на процесните доставки. Без основание решаващият съд и данъчната администрация изискват от данъчно задълженото лице да спазва формалните изисквания на закона и да следи за материално-техническата обезпеченост на своите доставчици. Констатираните пропуски и несъответствия по отношение на специалния режим за съхранение и търговия с лекарствени продукти не могат да доведат до извод за липса на реални доставки. В тази насока касаторът твърди, че е ангажирал достатъчно доказателства относно спорните факти, но същите са преценени неправилно от административния съд. В касационната жалба са изложени подробни аргументи. Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което оспореният РА да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Калдъшев, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмено становище от 22.05.2023 г. и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предвид отсъствието на наведените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на Осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267, § 3 ДФЕС. Формулираните от касатора въпроси в молба от 05.06.2023 г. са следните: 1) Възможно ли е да се прилагат и тълкуват разпоредбите на член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и общите принципи на правна сигурност и пропорционалност по такъв начин, че да обосноват практика на националната данъчна администрация, при които се изисква от данъкоплатеца - получател на стоки по договор, да събира допълнителни данни и информация с цел да се подсигури, че неговият контрагент не е участник в данъчна измама, в случай че има вече установени минимални критерии за надеждност на контрагента? 2) Възможно ли е да се прилагат и тълкуват разпоредбите на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и общият принцип за забрана на измамите и злоупотребите с данъци по такъв начин, че да оправдае практика на национална данъчна администрация, при която на данъкоплатеца може да бъде отказано правото на приспадане на ДДС, предвидено в член 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., поради измама, извършена от лице, участващо в сделката, основавайки такова заключение единствено на факта, че лицето, участващо в сделката, се разследва за ДДС измами? 3) Съвместимо ли е с разпоредбите на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и общия принцип за забрана на измамите и злоупотребите с данъци националното законодателство и/или данъчните органи да прилагат практика, която в случаите на отказ на право на приспадане на ДДС, предвиден в член 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., да прехвърля тежестта на доказване от данъчните органи върху лицето, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, като данъчно задълженото лице трябва само да докаже, че неговите контрагенти не са извършвали измами с ДДС и по този начин да го задължи да докаже отрицателни факти? 4) Могат ли членове 167, 168, буква а) и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., както и принципът на пропорционалност да се тълкуват като позволяващи националното законодателство и/или практиките на данъчните органи да създават и налагат различни правила относно правото на приспадане на ДДС специално за търговия на едро с лекарствени продукти, като в този смисъл да се предвижда по-висок стандарт за извършване на необходимата надлежна проверка на доставчици, включително практика, изискваща от данъкоплатеца да извършва надлежна проверка на доставчици по цялата верига за доставки? 5) Съвместимо ли е с разпоредбата на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и да се тълкува като позволяваща национално законодателство и/или практика на националните данъчни органи и съдилища да отказват правото на данъкоплатец на приспадане на ДДС в съответствие с член 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., тъй като партидните номера на лекарствените продукти, предмет на продажбата, не са записани във фактурата, а в придружаващите документи като например стокова разписка, приемо-предавателен протокол, товарителница, пътен лист и ДР? 6) Трябва ли член 48 от Основната харта на европейските права и принципът на правна сигурност да се тълкуват като забраняващи практика на националните органи, съгласно която правото на данъчно задължено лице да приспадне ДДС по получени доставки се отказва, когато има съмнения, че неговите доставчици са участвали в измами с ДДС, но това обстоятелство още не е доказано с влязъл в сила акт на компетентните органи? Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно, тъй като съгласно чл. 628 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане съдът намира, че посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не е налице необходимост от тълкуване. Преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на Европейския съюз (СЕС) тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. В случая искането за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, § 3 ДФЕС следва да бъде отхвърлено, тъй като значението и смисълът на посочените норми на общностното право са ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Налице е идентичност на поставените преюдициални въпроси с тези, по които СЕС вече се е произнесъл и техният отговор се налага недвусмислено от натрупаната до момента съдебна практика или отговорът, не оставя място за разумно съмнение хипотеза, при която са постановени определение на СЕС от 15.07.2015 г. по дело С-159/14, Коела-Н ЕООД, определение на СЕС от 6.02.2014 г. по дело C-33/13, Marcin Jagiełło и др. В подкрепа на направения извод следва да бъдат приведени някои от основните актове на СЕС по преюдициални въпроси относно тълкуването на разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, б. а от Директива 2006/112/ЕО, идентични с поставените от касатора относно дължимата проверка на доставчиците от страна на данъчно задълженото лице (въпроси 1 и 4), както и във връзка с преценката на обективните обстоятелства по делото (въпроси 2, 3 и 5), поради които счита, че данъчната администрация и първоинстанционният съд му прехвърлят неправилно доказателствената тежест да установява липсата на знание или предположение за участие в данъчна измама решение на СЕС по дело C18/13, Макс Пен ЕООД; решение на СЕС по съединени дела C80/11 и C142/11, Mahagében и Dávid; решение на СЕС по дело C643/11, ЛВК-56; решение на СЕС по дело C285/11 Боник ЕООД; решение на СЕС по дело C189/18, Glencore Agriculture Hungary Kft.; решение на СЕС по дело C273/18, SIA Kuršu zeme ; определение на СЕС по дело C446/15, Signum Alfa Sped; определение на СЕС по дело C108/20, HR и др. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз. Също така следва да се посочи, че законодателството на Република България в сферата на косвеното данъчно облагане с ДДС е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. От начина на формулиране на въпросите в молбата и излагането само на част от установените факти по делото може да се направи заключение, че с тях се цели по-скоро преценка на някои от събраните доказателства и благоприятните за касатора хипотези, отколкото да се съблюдава за преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК. По съществото на спора: Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) Р-16001617008701-091-001/28.05.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 454/20.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Динерас България ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 ЗДДС в общ размер на 1 113 238,43 лв., ведно с начислени лихви за просрочие в размер на 441 167,80 лв. по фактури, издадени от Мегалайф ЕООД и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД. От фактическа страна съдът е проследил подробно извършените процесуални действия от органите по приходите и установените факти в хода на ревизията за всеки от двамата доставчика Мегалайф ЕООД и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД и техните предходни доставчици - Мартинов 2003" ЕООД, Дибо 97" ЕООД, Кеймарт" ЕООД, Крама-Б" ЕООД, Конвалес М" ЕООД, ЕТ Л. фарма", ЕТ Х. Манукян", Агроинженеринг-90" ЕООД, Теменужка Кочева Бочева" ЕООД, Фалконс 2000" ЕООД, Волфарма" ЕООД, Фитофарм" ЕООД, Капитолия-фарма" ЕООД, Фармасютикъл ЕООД, Малус Фарма ЕООД и Бендида-2007" ЕООД. Констатациите се свеждат до извършени насрещни проверки на дружествата и получена информация от други контролни органи, вкл. от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) и образуваните производства от ГД БОП" София и СП. След анализ на данните ревизиращият екип е достигнал до извод за липса на реално осъществени доставки на стоки лекарствени продукти и медикаменти (золадекс, клесан, салофалк, ламиктал, мадопар, серевен, хумира, тасигна, роактемра, зипадреха, везикеър, туинрикс, мифортик, авонекс, херцептин и др.) предвид невъзможността да бъде осъществен контакт с дружествата на декларираните в ТР адреси, несъответствия в партидните номера и количеството на извършените и получените доставки на лекарствени продукти по веригата, невъзможност да бъде установен призходът и движението на стоките, разминавания в тяхното описание, преобразуване на част от предходните доставчици и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД чрез вливане във В Трейд 18 ЕООД, издадени и приобщени към административната преписка РА и РД на доставчици с установени задължения в особено големи размери, събрана информация по линията на международното административно сътрудничество в областта на ДДС за липса на вътреобщностни придобивания. Съгласно представените доказателства, Динерас България ЕООД притежава безсрочно Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти IV-P-T-397/23.12.2011 г., издадено от ИАЛ към Министерство а здравеопазването (МЗ). Тъй като от дружеството е упражнено право на данъчен кредит и с оглед на горепосочените обстоятелства, ревизиращият екип е коригирал декларираните резултати по ЗДДС съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС. Предложенията за установяване и констатациите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16001617008701-092-001/19.03.2021 г. От страна на задълженото лице е депозирано възражение на 17.05.2021 г., което е разгледано и преценено като неоснователно при издаване на процесния РА. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на РА приемайки, че е била спазена процедурата по възлагане и извършване на ревизията. Ревизионното производство е възложено от материално компетентен административен орган със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001617008701-020-001/11.12.2017 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР от 12.02.2018 г., от 39.03.2018 г. и от 27.04.2018 г. РД и РА отговарят на изискваната от закона форма и съдържание и са издадени от компетентните за това органи на приходната администрация съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Административният съд е обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и искането за връщане на преписката на органите по приходите. Посочено е, че като контролна инстанция съдът действа при условията на чл. 160 ДОПК и е задължен да разреши възникналия материалноправен спор по същество с оглед на събраните доказателства по делото. Преди да разгледа спора по същество, първоинстанционният съд е посочил резултатите от съдебно-счетоводната (ССЕ) и съдебно-лекарствената (СЛЕ) експертизи, чиито заключения са приети без оспорване от страните по делото, както и показанията от разпита на четиримата свидетеля за обстоятелствата относно механизма на работа на дружеството, контактите с контрагентите и осъщественият контрол при сключване на сделките. За да бъде отхвърлена жалбата е мотивирано крайно заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка по делото. На първо място в мотивите на решаващия съд е прието, че спорът в случая е относно реалността на процесните доставки или проявлението им като обективни факти по твърдения от жалбоподателя начин. Отбелязани са приложимите правни разпоредби от ЗДДС и натрупаната практика по преюдициални дела на СЕС в тази насока. При съпоставката на фактите и събраните доказателства е направен изводът, че липсват убедителни и кореспондиращи помежду си доказателства относно реалното извършване на процесните доставки на лекарствени продукти. В подкрепа на направения извод в решението на административния съд са разгледани по отделно невъзможността на доставчиците да представят документи относно настъпването на правнорелевантните факти за прехвърлянето на собствеността и липсата на кореспондиращи данни в голяма част от придружаващата документация. Органите по приходите правилно не са отчели единствено дистрибуцията на стоките до Литва и данните от счетоводството на Динерас България ЕООД. С оглед на специфичния характер на дейността съдът е изложил съображения относно режима на търговия с лекарствени продукти за хуманната медицина и задълженията, които се очаква да бъдат изпълнени от търговците при нормално развитие на стопанския оборот. Процесните фактури не съдържат изискуемата от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Отговорите на вещото лице по ССЕ са кредитирани като компетени и отговарящи на поставените въпроси, но само проверката в счетоводството на жалбоподателя и оформянето на счетоводната операция не води до пълно и главно доказване на твърденията на жалбоподателя за действителност на стопанските операции и отношенията между страните. Като косвени доказателства в решението са обсъдени данните за преобразуването чрез вливане на прекия доставчик Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД и плащането на цената по фактурите, които съвкупно с останалите факти по делото затвърждават направеното заключение. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебния процес не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доказателствената тежест е разпределена правилно между страните. В резултат от това съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение на процесуалния закон и нарушаване на правото му на защита. Според доводите, решаващият съд е констатирал съществени пропуски при обсъждането на възраженията срещу РД и доказателствата от ревизиращия екип и сам е ограничил правомощията си да върне преписката със задължителни указания на компетентните органи, съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК. На първо място, в разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. 1 ДОПК е предвидено изрично изключение, според което това правило не се прилага за РА. Не отговаря на фактическата обстановка твърдението, че възраженията на ревизираното лице не са обсъдени при издаване на РА. В случая не е налице бланкетност в мотивите на акта и изложеното от издателите на акта е достатъчно за да бъде извършена в цялост дължимата от съда проверка за законосъобразност. Неразделна част от процесния РА са и констатациите в РД Р-16001617008701-092-001/19.03.2021 г. (общо 112 стр.) и приложените към него доказателства по арг. от чл. 120, ал. 2 във вр. с чл. 117, ал. 3 ДОПК. Установените факти по делото са основани на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е изследвал предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от Динерас България ЕООД, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, по отношение на всички процесни фактури от Мегалайф ЕООД и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД, анализирал е в съвкупност доказателствата и е направил обосновано заключение, че с оспорения РА това право е отказано правомерно от органите по приходите. Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да проведе успешно насрещно доказване на благоприятните за него факти и да опровергае констатациите и изводите на органите по приходите в РА/РД и решението на горестоящия административен орган за липса на реални доставки по съответните фактури и кредитни известия, издадени от Мегалайф ЕООД (общо 19 бр.) и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД (общо 246 бр.). Безспорно в тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на това право - по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл са т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, на които съдът се е позовал. В мотивите на съдебното решение е направено и обобщение на практиката на СЕС по тълкуването на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета и ЗДДС при сходна с възприетата фактическа обстановка, което също е била взета предвид цитираното вече решение по дело С-18/13, решение по дело С-273/11, решение по дела С-80/11 и С-142/11, решение по дело С-324/11, решение по дело С-271/2012 и др. В тях СЕС посочва основният принцип, че за да е налице правото на приспадане по доставките, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В съдебната практика на Върховния административен съд и на СЕС е трайно възприето, че формалното изпълнение на законовите условия и представянето на данъчна фактура не е достатъчно, за да бъде обоснована реалността на доставката. Твърденията в касационната жалба относно реалността на доставките от Мегалайф ЕООД и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД не са надлежно обосновани в хода на делото по предвидения за това процесуален ред и с допустимите доказателствени средства в процеса. В този смисъл е логично оплакванията за незаконосъобразност на РА да са концентрирани единствено върху поведението на Динерас България ЕООД и наличната документална следа в счетоводството на дружеството в светлината на практиката на СЕС. Извършената повторна проверка на доказателствения материал по делото от касационната инстанция не води до различно на направеното от административния съд заключение по същество. В приложимата регулация относно търговията с лекарствени продукти чл.чл. 195-212б от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Глава девета Търговия на едро с лекарствени продукти и посредничество в областта на лекарствените продукти и поднормативната уредба, са предвидени редица изисквания към търговците на едро физически и юридически лица. Всички доводи на жалбоподателя за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците в това отношение се основават на издадените разрешения за търговия от ИАЛ на преките доставчици, но не и на конкретна информационна следа за дружествата, която е била проверена или е налична при спазване на добрите дистрибуторски практики от страна на Динерас България ЕООД. По делото е установено също така, че издаденото непосредствено преди периода на процесните сделки разрешение за търговия на прекия доставчик Мегалайф" ЕООД е заличено впоследствие от регистъра за търговия на едро с лекарствени продукти, (заповед 30A0701/19.08.2019r. на ИАЛ). Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна и комплексна оценка на релевантните факти и събраните доказателства по делото при изграждане на изводите си по основния спорен въпрос дали двамата доставчика, издатели на процесните фактури и КИ с предмет определени видове и количества лекарствени продукти, са осъществили действително доставките. Невъзможността да бъде установен контакт с доставчиците не само при ревизията, но и в хода на съдебното производство; преобразуването по ТЗ чрез вливане на предходни доставчици и Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД във В Трейд 18 ЕООД; несъответствията в данните за произхода и стоковата верига на лекарствата; информацията от водените досъдебни производства при СП; оценката на получената информация по линия на международния обмен в областта на ДДС и приложените по делото РА на преките и предходни доставчици по ЗДДС за процесните данъчни периоди (2 ревизии на Ди Ес Ди Фарма БГ ЕООД, РА Р-220022190007517-091-001/05.08.2020 г. на Мегалайф ЕООД, РА Р-22002219005526-091-001/27.07.2020 г. на предходния доставчик Волфарм ЕАД, РА Р-22221517008689-091-001/09.01.2019 г. на Конвалес М ЕООД и др.), не са отчетени от решаващият съд като водещи обстоятелства за формиране на крайното решение. Всеки един от посочените факти е разгледан по отделно в мотивите и е ценен в съвкупност с доказателствата за складова, материална и кадрова обезпеченост от Динерас България ЕООД, за плащане по фактурите, за ВОД на стоките към UAB DINERAS, Литва и показанията на четиримата свидетеля в о.с.з. на 24.02.2022 г. и о.с.з. на 28.04.2022 г. относно механизма на осъществяване на стопанската дейност. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на отговорите на вещите лица по заключенията на ССЕ и СЛЕ. Отговорите на експертът Илиева-Тонова по СЛЕ не предоставят конкретна информация по процесните сделки и същите разкриват само потенциална възможност за осъществяване на заявените сделки чрез данни за складовата обезпеченост на Динерас България ЕООД, която не е спорна по делото. Първоинстанционният съд е кредитирал констатациите по ССЕ, приета без оспорване по делото и правилно е преценил същите като недостатъчни за изясняване на спорните въпроси. В мотивите на решението се акцентира върху обстоятелството, че ССЕ е изготвена единствено върху събрания доказателствен материал по делото и проверка в заведеното счетоводство на Динерас България ЕООД. Освен този факт, броят и обемът на поставените въпроси към ССЕ очевидно е недостатъчен за изясняване твърденията на касатора. Само първите три от общо шест от поставените въпроси към експерта са свързани с процесните стопански операции, но и те представят само обща и косвена информация за сделките. Обосновано решаващият съд е приел, че вещото лице не е изследвало детайлно и не е извършило съпоставка на данните в търговската документация по делото, които да потвърдят доводите на жалбоподателя. Установените факти и събраните доказателства по делото, включително заключенията на вещите лица, са разгледани последователно от съда в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Доказателствата за реалността на доставките следва да кореспондират помежду си, да проследяват хронологията на осъществяване на сделките и събитията, включително като се вземат предвид спецификите и обема на осъществяване на стопанската дейност от Динерас България ЕООД, т.е. доказването да е пълно и главно, а не частично и да почива основно на предположения и възможности. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав като последователно и логично обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. С оглед крайния изход и материалния интерес по делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 47 966,09 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,