Решение № 11931 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрск. Петков, против решение 52/10.03.2021 г., постановено по адм. дело 104/2021 г. по описа на Административен съд- Перник, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С888-0462793 от 21.01.2021г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. София при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр.Перник, ул. Димитър Благоев 111, стопанисван от Габи - М 2014 ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението. Сита, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание. Подробни доводи излага в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Габи - М 2014 ЕООД, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на АС-Перник е отменена Заповед за налагане на ПАМ ФК-С888-0462793 от 21.01.2021г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. София при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр.Перник, ул. Димитър Благоев 111, стопанисван от Габи - М 2014 ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187 от ЗДДС. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 05.01.2021 г. проверка на търговския обект, при която при контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на стойност 1.60лв., не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При проверката е установена и отрицателна разлика в размер на 243,05 лв. в касовата наличност. Съдът е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на мярката, наложената мярка е в противоречие с целта на закона, както и с принципа на съразмерност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, видно от използвания в разпоредбата израз до 30 дни. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като е бланкетно мотивиран. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че е спазен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Съгласно цитираната норма административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В конкретния случай нарушението се явява първо за дружеството, като с налагане на ПАМ за срок от 14 дни правата и законните му интереси биха били засегнати в по-голяма степен, отколкото е нужно, за да бъде постигната целта, за която актът се издава. С оглед изложеното административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение