Решение № 1245 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5230/2007 г.

Решение № 1245 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5230/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по две касационни жалби: на Апелативна п. гр. В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 22.VI.2007 г. постановено по в. гр. д. № 166/2007 г. в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди за сумата 4962.28 лв за допълнително материално стимулиране, както и в частта, с която е определено обезщетението за неимуществени вреди в размер на 6000 лв, който се поддържа, че е завишен. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Касационната жалба на ищеца Ч. Я. Д. се отнася до отхвърлените части на претенциите за имуществени и неимуществени вреди, като се развиват оплаквания за нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са частично основателни. Ч. Я. Д. от гр. В. е предявил срещу Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл. 2, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв и за 22 043.71 лв имуществени вреди, причинени му от незаконното задържане и поддържане на обвинение в престъпления за периода 13.IХ.1999 г. до 4.ХII.2003 г., след което следственото дело срещу него било прекратено поради липса на престъпление. С решението на Варненския окръжен съд от 15.I.2007 г. по гр. д. № 1310/2006 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 19 350.92 лв за обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконно обвинение повдигнато по сл. д. № 939/1999 г. на Окръжната следствена служба и отстраняване от заеманата длъжност, както и сумата 5000 лв представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 4.ХII.2003 г. на основание чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ, като исковете в останалите части до предявените размери са отхвърлени. По въззивни жалби на двете страни Варненският апелативен съд с решението си от 22.VI.2007 г. постановено по гр. д. № 166/2007 г. е отменил изцяло решението на първата инстанция поради липса на мотиви и вместо това е уважил иска за имуществени вреди за същата сума 19 350.92 лв, а претенцията за неимуществени вреди - до размер на 6000 лв (т. е. с 1000 лв повече), а в останалите части претенциите са отхвърлени. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства в основната си част, като се налагат корекции по него и в двете му части - уважена и отхвърлена - т. е. по двете жалби на насрещните страни. От фактическа страна е установено по делото, че срещу ищеца Ч. Я. Д. е било образувано следствено дело № 939/1999 г. на Окръжна следствена служба гр. В. по чл. 282, ал. 1 от НК, като на 13.IХ. 1999 г. е бил задържан под стража като мярка за неотклонение, а на 6.Х.1999 г. тя е изменена в "парична гаранция". Преди задържането той е бил заместник-началник на ТУДА- гр. В., като с постановление от 13.Х.1999 г. на Варненската окръжна п. е бил отстранен от длъжност, считано от 18.Х.1999 г. От 1.IV.2000 г. му било възложено да изпълнява задълженията като главен данъчен експерт във функция "обжалване" в РДД-Варна с допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 0* от 31.III.2000 г., но с определение от 11.V. 2000 г. на Варненския окръжен съд по вчн № 590/2000 г. по искане на прокурор при Варненска районна п. е отменено определението на Варненския районен съд от 31.III.2000 г. по чнд № 634/2000 г. и е отстранен ищеца от заеманата длъжност главен данъчен експерт в отдел "обжалване" при ТДД Варна. На 11.III.2002 г. ищецът е встъпил в длъжност "главен данъчен експерт" отдел "обжалване" в РДД гр. В., тъй като със заповед № 142 от 7.III.2002 г. на Главна данъчна дирекция е отменена заповед № 299/31.V.2000 г. по повод Постановление за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 939/1999 г. от 11.II.2002 г. от зам. районния прокурор при Варненска районна прокуратура. Окончателното прекратяване на предварителното производство по посоченото следствено дело № 939/1999 г. на Окр. сл. служба Варна е станало с постановление от 4.ХII.2003 г. на окръжния прокурор при ВОП. Периодът, през който ищецът е имал качеството на обвиняем по посоченото следствено дело, прекратено поради несъставомерност на деянията на обвиняемия, е четири години и три месеца, от които 24 дни той е бил задържан под стража като мярка за неотклонение, отстранен е бил от длъжност най-напред "заместник началник на ТУДА", а след това и главен данъчен експерт при РДД гр. В. за период близо 3 години. Арестът и образуваното наказателно производство срещу ищеца били огласени в медиите, което се отразило за злепоставянето му пред обществото, като претърпял унижение, стрес и психически тормоз както при задържането му, така и поради това, че е третиран като извършител на престъпление, което не е извършил ( с оглед изхода на заведеното следствено дело). Като последици от това се проявили здравословни проблеми, които наложили и болнично и санаториално лечение, според приложената медицинска документация. При така изяснените обстоятелства относно правопораждащите отговорността на ответника предпоставки по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, за претъпените неимуществени вреди съдът е предвидил сумата 6000 лв. Настоящата инстанция приема, че сумата, посочена от Варненския апелативен съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на значителния период, през който ищецът е бил разследван за неизвършено от него престъпление от една страна и от друга - не е отчетено обстоятелството, че той е заемал ръководна позиция, ползвал се е с професионално уважение и авторитет на изграден специалист в своята област, в най-активна творческа и в професионалното му развитие възраст, на които твърде много е попречило неоснователното и с показност извършено задържане под стража като мярка за неотклонение, както и отстраняването му от заеманите длъжности "заместник началник на ТУДА" и "главен данъчен експерт при РДД гр. Варна". Това налага завишаване на определеното обезщетение от въззивната инстанция за неимуществени вреди от 6000 лв на 10000 лв. или жалбата на ищеца се явява основателна в размер на 4000 лв, които следва да се присъдят допълнително от ВКС. Относно имуществените вреди е установено от заключението на назначената счетоводна експертиза пред Варненския окръжен съд на вещото лице К. К., че общият размер на трудовото възнаграждение на ищеца като зам. началник на ТУДА и главен данъчен експерт "обжалване" за периода от 18.Х.1999 г. до 11.III.2002 г. е 15824.54 лв., а след приспадане на получените доходи за периода, в който е бил в болнични, този размер е 14 388.34 лв. Допълнителното материално стимулиране за този период на посочените длъжности е в размер на 4952.58 лв. Спорът е именно за присъждане на сумата по допълнително материално стимулиране. Настоящата инстанция приема, че сумата за допълнително материално стимулиране неправилно е включена в размера на действително претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица на действията на правозащитните органи. Тази сума се начислява на служителите в съответствие с количеството и качеството на действително извършваната работа - зависи от резултата от трудовия процес. Тя няма характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение, поради което и неправилно е включена в присъдените за имуществени вреди средства. Жалбата на ответника по делото Варненската апелативна п. е основателна за посочената сума 4952.28 лв, с която следва да се намали присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди. Относно неимуществените вреди извън определената сума от 10000 лв от настоящата инстанция, насрещните жалби на страните по делото са неоснователни. Не може да се сподели становището на ответника по делото, че определеното от въззивната инстанция 6000 лв обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Също така, до предявения размер от 15 000 лв за това обезщетение претенцията на ищеца се явява неоснователна и в тази част жалбата е неоснователна. При посочения изход на спора - увеличение на присъдените суми за неимуществени вреди и намаление на обезщетението за имуществени вреди, не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение