Решение № 2475 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2013 г.

Решение № 2475 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба ЕТ "БОЛ - ЛЮТВИ ОСМАНОВ" със седалище и адрес на управление: с. Резач, общ. Златарица, обл. Велико Търново, подадена чрез процесуалния му представител адв. Янкова, против решение № 211 от 08.04.2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 528/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 041102860/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ Ловеч, потвърден с решение № 208/20.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които основно се свеждат до това, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и представените доказателства. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Василева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 041102860/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ Ловеч, потвърден с решение № 208/20.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 25 565.15 лв. по фактури, издадени от "Лестранс" ООД с предмет добив на дървесина по договор; "Боряна 03" ЕООД с предмет дърва за огрев; "Карман" ЕООД с предмет изсичане на храсти и товаро-разтоварни дейности; ЕТ "Никон - Румян Костов" с предмет дърва за огрев и дърва плътна маса, товарене и разтоварване; "Анивест" ЕООД с предмет дърва плътна маса, товарене и разтоварване; ЕТ "Макситрейд - Т. Тодоров" с предмет дърва плътна маса, товарене и разтоварване; "Газ лоджистик" ЕООД с предмет бензин, пропан бутан, евродизел, в различните данъчни периоди от 2007 г. и 2008 г. Върху допълнително определените задължения по ЗДДС са начислени лихви за забава в размер на 10 987.31 лв. Изложени са мотиви за недоказана реалност на доставките и е посочено правното основание на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Посочил е, че в хода на ревизията от страна на доставчиците не са били представени поисканите им от ревизиращия екип документи. Обсъдил е представените от ревизираното лице документи след връчване на Ревизионния доклад и ССЕ. Приел е, че липсват специфични за фактурираните доставки документи - превозни билети за дървесината и декларация за съответствие на горивата; доказателства за извършването на услугите и предаването на стоките, както и тяхното транспортиране. Не е доказана обезпеченост на доставчиците /материална и кадрова/ за извършването на доставките. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Фактурите от "Лестранс" ООД са издадени в изпълнение на договор от 07.06.2007 г., сключен между ЕТ "БОЛ - Лютви Османов" като възложител и посоченото дружество - доставчик като изпълнител. Съгласно т. 1 от същия "Лестранс" ООД приема да бъде подизпълнител на ЕТ "БОЛ - Лютви Османов" по отношение добив на дървесина, като се задължава да добие, извози, натовари и транспортира до временен склад на възложителя дървесината. Дървесината следва да се добива в отдел № 130 К. Насажденията, включени в обекта, се предават на изпълнителя след издаването на позволително за сеч с приемо-предавателен протокол. От договореното между страните следва, че именно на възложителя, т. е. ревизираното лице, е следвало да бъде издадено писмено позволително за сеч от Държавното лесничейство по реда на чл. 69 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. за ползване на дървесината от горите. Поради това, няма пречка то да го представи като доказателство по делото, което не е направено. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че е било задължение на ревизиращите органи да изискат тази информация от Държавното лесничейство. Транспортирането от определените места за измерване се разрешава, след като държавното лесничейство издаде позволително за транспортиране на измерената дървесина по образец /чл. 107/, а чл. 108 от наредбата изисква транспортирането да извършва с издаден превозен билет за всяко транспортно средство по образец. След като ревизираното лице се занимава основно с дърводобив би следвало да е запознато с нормативните изисквания относно добива, извозването и транспортирането на дървесината, да се е снабдило с необходимите му позволителни и да е в състояние да докаже, че дървесината е добита в отдел, за който то има позволително, че е транспортирана до временен склад от доставчика с технически средства, с които доставчикът разполага, и след това - до склад на жалбоподателя или до негов контрагент, за да се установи последващата й реализация. Тъй като посочените обстоятелства не са доказани, правилен е изводът на съда, че не е доказана реалността на доставката. Правилни са изводите на съда и по отношение на доставките на горива от "Газ лоджистик" ЕООД. Представеният от жалбоподателя в съдебното производство договор от 01.09.2010 г., съгласно който "Газ лоджистик" ЕООД наема от "Джи Ел Ес България" ЕООД четири бензиностанции е неотносим към правния спор, тъй като фактурите са издадени през 2007 г. и 2008 г. Поради това по делото остава неизяснен въпросът за това къде е съхранявано горивото както от доставчика, така и от жалбоподателя /според заключението на вещото лице по назначената ССЕ горивото в счетоводството на жалбоподателя е отчетено като разход за основната му дейност - дърводобив във връзка с експлоатацията на агрегати, хускварни, моторни триони, мотофреза и трактори/. Отново според заключението на вещото лице "Газ лоджистик" ЕООД няма материални активи /съоръжения/, касаещи съхраняването и транспортирането на горива. В Наредба № 16/12.08.99 г. са регламентирани изискванията при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини. Липсват доказателства за транспортирането на горивото и предаването, съответно приемането му между страните по сделката. Не е представена и изискващата се според чл. 12, ал. 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол декларация за съответствие. Според цитираната разпоредба, лицата, които пускат течни горива на пазара и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция. Това, че декларацията е коментирана в мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ", не накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е имал възможност да представи необходимите доказателства в хода на съдебното производство, в т. ч. като бъдат изискани от трето неучастващо в процеса лице. Ако горивото е товарено директно в товарните автомобили на жалбоподателя на определени бензиностанции, то това обстоятелство също е следвало да бъде доказано от него, след като доставчикът не е представил поисканите му документи в хода на ревизията /продажбата на гориво на тези бензиностанции от името на доставчика, съответно - маршрут на автомобила и пр./. По отношение на доставките на дърва за огрев и дърва плътна маса от трима от доставчиците: Липсват доказателства за това, че тези доставчици разполагат със стоката, за това къде е съхранявана и че е транспортирана до складова база на жалбоподателя или предадена директно на негов контрагент във връзка с последващата й реализация. След като товарителниците са представени от жалбоподателя след издаването на Ревизионния доклад, то именно той е следвало да постави задача на вещото лице да извърши проверка и при посочения превозвач, за да установи издавани ли са пътни листове и фактури във връзка с превоза. За услугите, предоставени от "Карман" ЕООД, няма сключен между двете дружества договор, от който да може да се установи къде са извършвани и каква е връзката им с икономическата дейност на ревизираното лице. Изложеното по-горе не се установява и от заключението на ССЕ, поради което няма как то само по себе си да послужи като доказателство за реалността на доставките. Ревизионните актове на някои от доставчиците, за които са представени данни в касационното производство, не обвързват жалбоподателя. Ако той ги е считал за относими към спора, е следвало да направи искане за представянето им в първоинстанционното производство. Неизискването им служебно от съда не е съществено процесуално нарушение. Освен това, в касационната жалба не се сочат допуснати съществени процесуални нарушения като касационно основание. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за това производство не следва да се присъжда с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и тъй като не е представляван от юрисконсулт в открито с. з. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение