Решение № 9849 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2016 г.

Решение № 9849 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Д. р." АД, с ЕИК *********, чрез упълномощената адв. С. Н. срещу Решение № 7748 от 11.12.2015 г., постановено по адм. д. № 5325 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 650,00 лв., произтичащи от изплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление № 0300 от 28.12.2009 г., издадено от председателя на КРС (НП) в производството по нахд № 43 по описа на Районен съд - Б. за 2010 г. и в производството по кнахд № 166 по описа на Административен съд - В., както и искът за присъждане на сума в размер на 312,51 лв., представляваща лихва за забава, считано от 21.09.2010 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, "Д. р." АД е осъдено да заплати на КРС сума в размер на 300,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни аргументи, че в конкретния случай са налице всички кумулативно необходими предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Прави се позоваване на съдебната практика на Върховния административен съд в тази насока. Ирелевантно, според касационния жалбоподател, е представянето в хода на производството по обжалване на НП на документ, удостоверяващ изплащането на адвокатския хонорар. Като неправилен определя извода на първоинстанционния съд, че представените по делото преводно нареждане и справка не доказват извършеното от "Д. р." АД плащане на адвокатско възнаграждение. Обръща внимание, че не е установена забрана с един кредитен превод да бъдат платени няколко задължения. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявените искове, както и присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - КРС не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва същата и моли обжалваното решение да остане в сила. Изразява становище, че заплатените разноски след влизане в сила на решението, постановено от Административен съд - В. не са в причинно-следствена връзка, тъй като са направени след приключване на производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба предвид приетото с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд С. - град е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу КРС, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 650,00 лв. във връзка с водене на нахд № 43 по описа на Районен съд - Б. за 2010 г. и кнахд № 166 по описа на Административен съд - В. за 2010 г. за отмяна на НП № 0300 от 28.12.2009 г., издадено от председателя на КРС, представляващи платено адвокатско възнаграждение, както и такъв с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сума в размер на 312,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2010 г. до датата на подаване на исковата молба - 1.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната като обезщетение сума. Установено е от първоинстанционния съд, че по жалба на "Д. р." АД срещу НП № 0300 от 28.12.2009 г., издадено от председателя на КРС, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00 лв., в Районен съд - Б. било образувано нахд № 43 по описа за 2010 г. По делото бил приложен Договор за правна защита и съдействие № 38 от 9.03.2010 г., сключен между "Д. р." АД и адв. С. Ж. с предмет процесуално представителство по посоченото дело. Представителство от адвоката било осъществено в съдебно заседание на 23.03.2010 г. по делото пред Районен съд - Б.. В следващото съдебно заседание пред въззивната инстанция и пред Административен съд - В. "Д. р." АД не било представлявано. Съгласно договора било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв., платимо по банков път, по банкова сметка. Обжалваното НП било отменено по силата на Решение № 55 от 13.05.2010 г., постановено по нахд. № 43 по описа на Районен съд - Б. за 2010 г. Това решение било оставено в сила с Решение № 172 от 21.09.2010 г., постановено по кнахд. № 166 по описа на Административен съд - В. за 2010 г. Съдът е приел, че въз основа на приетите по делото преводно нареждане № 1937802 от 27.10.2010 г. за одобрен кредитен превод в размер на 3250,00 лв. с наредител "Д. р." АД и получател С. Ж., с посочено основание за плащане "договори за правна защита и съдействие от 9.03.2015 г. (5 броя)" и представена справка - разбивка на извършено плащане към адв. Жекова за процесуално представителство по дела не може да бъде направен категоричен извод, че в сумата от 3250,00 лв. е включен и договорения адвокатски хонорар от 650,00 лв. по нахд № 43 по описа на Районен съд - Б. за 2010 г. Като се е позовал на приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е кредитирал, съставът на АССГ е приел, че размерът на лихвата за забава върху сумата от 650,00 лв. за периода от 21.09.2010 г. до 1.06.2015 г. е в размер на 312,69 лв. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АССГ е направил извод за допустимост на предявените искове, а по същество за тяхната неоснователност. Като се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е приел, че спорът му е подсъден. По същество е направил извод, че не е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото НП и претендираната вреда в размер на направените разноски в производството по обжалването му. Намерил е за относимо, че по нахд. № 43 по описа на Районен съд - Б. за 2010 г. не се съдържат доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е било преведено. Доколкото представеното преводно нареждане е от 27.10.2010 г., съдът е приел, че към датата на приключване на устните състезания по делото пред районния съд "Д. р." АД не било заплатило адвокатското възнаграждение. Предвид това е направил извод, че платените след постановяване на решението от въззивната инстанция разноски не са в пряка причинно-следствена връзка с това производство. Позовал се е и на посоченото по - горе тълкувателно постановление, в което се обсъждат платените в производството по обжалване на НП разноски. Взел е принципно становище, че разноските следва да са направени в хода на административнонаказателното производство, а не в по-късен момент. Наред с това, съдът е приел, че не са налице безспорни доказателства, че сумата от 650,00 лв. действително е преведена на 27.10.2010 г. Отделно, в решението са изложени и съображения, че сключването на договор за поръчка, какъвто по същността си е договорът за правна защита и съдействие е между равнопоставени субекти, по тяхна вола и взаимно съгласие и не е пряка последица от издаденото НП, доколкото може и да не бъде сключен. В допълнение е изразено разбирането, че приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя на разноски по водене на административнонаказателно дело, предвид което държавата не дължи заплащането им. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приравнено на заобикаляне на процесуалния закон. Предвид изхода на спора "Д. р." АД е осъдено да заплати на КРС сума в размер на 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която "Д. р." АД е осъдено да заплати на КРС сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и правилно в останалата част. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При съобразяване на изложеното, принципното становище, изразено в обжалваното съдебно решение, че платените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления не са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото наказателно постановление по причина, че защитата не била задължителна и с аргументи за постигане ефекта на заобикаляне на закона, са в нарушение на материалния закон. Въпреки това изводът, направен от състава на АССГ за неоснователност на предявените искове, като правилен, се споделя от настоящия състав. По делото не е установено и доказано, че "Д. р." АД е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение на адв. Жекова в размер на 650,00 лв. по представения Договор за правна защита и съдействие № 0078710 от 9.03.2010 г. в хода на производството по нахд № 43 по описа на Районен съд - Б. за 2010 г. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че представеното преводно нареждане № 1937802 от 27.10.2010 г. и справката, изготвена от представител на настоящия касационен жалбоподател и главния счетоводител на дружеството не доказват извършено от "Д. р." АД плащане на адвокатския хонорар. Преводното нареждане с основание "пл. по договори за прав. защита и съд от дата 9.03.2010 г. (5 броя)" установява единствено, че сума в размер на 3250,00 лв. е наредена от "Д. р." АД на С. Ж., но не и факта на постъпването й по сметката на това лице. Следователно не е установено и доказано, че е завършен фактическият състав на чл. 75, ал. 3 ЗЗД за плащане по банков ред. По предписанието на посочената разпоредба, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. При липсата на други доказателства в тази насока, без значение са всички изложени съображения във връзка с представената по делото справка, доколкото тя касае факти, свързани с нареждането на сумата и не установява относими такива към факта на получаването й от адвоката, респективно заверяване на неговата банкова сметка. По такава задача не е работило и вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, въпреки че с определението от 30.09.2015 г. за насрочване първоинстанционният съд е дал указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Доколкото не е установено получаването на сумата от адв. Жекова по преводното нареждане от 27.10.2010 г., респективно настъпването на вреда въобще, като необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не следва да бъдат обсъждани и възраженията на касатора във връзка със становището на първоинстанционния съд, че плащането по договора следва да бъде извършено към момента на приключване на устните състезания по делото по обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения, според настоящия състав изводът за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилен и обоснован. Предвид неоснователността на този иск, неоснователен се явява и акцесорният за заплащане на лихва за забава. В нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ, които са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, обаче се явява изводът за първоинстанционния съд за присъждане на КРС на разноски за юрисконсултско възнаграждение, обоснован от изхода на спора. Затова в тази част решението следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и вместо него да се постанови друго в тази част, като искането на КРС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение