Решение № 9794 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2013 г.

Решение № 9794 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Пословни Систем Меркатор ДД - Словения (Меркатор Д. Д.), подадена чрез адв. Премянова-Янкова против решение № 191/9.01.2013 г., постановено по адм. д. № 5421/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1169134/27.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 920/23.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. В жалбата се релевира оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът и ревизиращите органи неправилно са приели, че Меркатор ДД притежава "постоянен обект" на територията на страната по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС. Твърди се, че за касатора е възникнало право на възстановяване на данъка върху добавената стойност в качеството му на данъчно задължено лице, неустановено в държавата - членка по възстановяване, но установено в друга държава- членка на ЕС. Счита, че дъщерното му дружество "Меркатор Б" ЕООД не е негов "постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС. Счита също, че цитираните от съда решения на СЕС, с които са обосновани доводите му, са неприложими поради липса на сходство във фактическия състав. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения АПВ. Претендира сторените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Соколова е изразил в съдебно заседание становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1169134/27.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 920/23.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че в случая ревизиращите органи правилно са отказали възстановяване на платен ДДС в посочения размер. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за законосъобразност на констатациите на приходния орган. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с подаване на искането за възстановяване на ДДС по реда на чл. 4 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. на Министерство на финансите за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица (ДЗЛ), неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на общността, извършената проверка на словенското дружество, както и основанието на органа по приходите да откаже възстановяване на данъка, а именно че словенското дружество не отговаря на предпоставките на чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-9/16-12-2009 г., поради това, че за периода на възстановяване от 1.01 до 31.12.2010 г. е имало постоянен обект на територията на Република България. Съдът е разгледал и основанието за отказ, посочено в решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, което се различава от това в оспорения акт. Решаващият административен орган - директора Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП е изложил допълнително основание за отказ за възстановяване на ДДС, а именно че не е налице условието на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9/16-12-2009 г. - стоките и услугите да се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Административният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е тълкувал разпоредбите на чл. 2 и чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба относно условията, на които следва да отговаря лицето за да му бъде възстановен данъка. Посочените в наредбата изисквания са в пълно съответствие с чл. 3, б. "а" и б. "б" от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Съдът се е позовал на приложимата легална дефиниция на понятието постоянен обект, съдържащо се в разпоредбата на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и в Регламент за изпълнение на (ЕС) № 282/2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. За целите на прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно Регламент за изпълнение на (ЕС) № 282/2011Г. на Съвета от 15.03.2001 г. за установяване на марки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общото система на данъка върху добавената стойност, "постоянен обект" е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанската дейност по чл. 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Позовал се е и на установената съдебна практика на Съда на ЕС в областта на ДДС, според която понятието "постоянен обект" изисква трайното наличие най-малко на човешки ресурси и на техническо оборудване, които са необходими за доставката на определени услуги (в този смисъл решение от 4 юли 1985 г. по дело Berkholz, решение по дело DFDS и решението от 17 юли 1997 г. по дело ARO Lease). Съдът е приел, че са установени по несъмнен начин изпълнението и на двете изисквания по чл. 2 от наредбата, за да се откаже правото на възстановяване на ДДС на словенското дружество, а именно - не само наличието на постоянен обект, но и че от този обект са осъществявани последващи облагаеми доставки в държавата членка по възстановяване. Съдът е приел, че изградените на територията на България хипермаркети "Рода", собственост на дъщерното дружество, представляват "постоянен обект" на словенското дружество, тъй като са налице необходимите човешки ресурси и техническо оборудване, както и че от този обект са извършвани облагаеми търговски сделки. Изложил е аргументи и за неустановеност на предпоставките по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9, с оглед на което е достигнал до извода, че с оспорения АПВ законосъобразно е отказано възстановяване на данъка. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните оплаквания на касатора са за неправилно тълкуване на разпоредбите от съда който приема, че словенското дружество притежава "постоянен обект" на територията на РБ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС. Тези оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна, която е установена точно и е възпроизведена в мотивите на първоинстанционното решение. Установено е, че Пословни Систем Меркатор ДД - Словения (Меркатор ДД) е възложило извършването на услуги на "БГ Молс Груп" ЕООД. Съгласно чл. 1 от сключения договор между двете дружества, подписан от словенското дружество на 30.10.2007 г., "БГ Молс Груп" ЕООД в качеството на изпълнител се задължава да извърши услуги по общо консултиране, услуги за получаване на площи за търговия с храни на дребно, чрез договори за наем или покупка и услуги по придобиване на съществуващи български търговци с храни на дребно. На 2.03.2009 г. между двете дружества е подписан анекс, като е разширен обхвата на възложените услуги, като е включено намиране на строителни площадки и складови помещения, чрез подпомагане и придобиване на складови площи. В изпълнение на договора и сключения към него анекс от "БГ Молс Груп" ЕООД са издадени фактури с начислен ДДС в общ размер 101 491.53 лв. С искането за възстановяване на ДДС словенското дружество е претендирало и възстановяване на платен ДДС по издадени фактури от "Имилекс" ООД и "К и К Инженеринг" ЕООД. Установено е, че словенското дружество Меркатор ДД е осъществило намеренията си за инвестиции в България, като са открити хипермаркети "Рода" на територията на страната. В тази връзка през м. януари 2008 г. е регистрирано "Меркатор - Б" ЕООД, дъщерно дружество на Меркатор ДД. При тези установени факти органите по приходите са приели, че словенското дружество не отговаря на предпоставките на чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г., поради това, че за периода на възстановяване от 1.01 до 31.12.2010 г. е имало постоянен обект на територията на Република България. Спорът е свързан с изпълнението на предпоставките за възстановяване на ДДС по реда на чл. 2 и на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. на Министерство на финансите за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица (ДЗЛ), неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на общността. Във връзка с фактурите, издадени от "БГ Молс Груп" ЕООД с предмет "плащане по договор от 30.10.007 г. относно договор за наем от 13.08.2008 г.", както и фактурите, издадени от "Имилекс" ООД и "К и К Инженеринг" ЕООД, по повод на които е направено искането, правилно е прието, че не са налице предпоставките за възстановяване на сумата от ДДС. В случая спорния въпрос между страните касае наличието на условието по чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-9, а разрешението му се обуславя от преценката доколко хипермаркетите "Рода", открити в България отговарят на визираните критерии, за да се приеме, че те са "постоянен обект" на словенското данъчнозадължено лице. Именно хипермаркетите, които са собственост на българското дружество, чийто капитал е еднолична собственост на касатора, са квалифицирани от органите по приходите като "постоянен обект" на словенското дружество. Определяща е преценката за законосъобразност на констатациите в оспорения АПВ въз основа на събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. изисква данъчно задълженото лице, неустановено в страната, да не е притежавало постоянен обект за периода на възстановяване. В случая проходните органи е следвало да докажат, че поне един от посочените хипермаркети е бил изграден през 2010 г. и от него словенското дружество (а не дъщерното дружество) е извършвало икономическа дейност. Но доказателства в тази насока не са ангажирани. Поради гореизложеното съдът е формирал необоснован и материалнонезаконосъобразен правен извод, че за периода на възстановяване словенското дружество е имало постоянен обект на територията на страна - хипермаркети "Рода", респективно - че не е налице условието по чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-9. Другият спорен въпрос между страните касае наличието на условията по чл. 3, ал. 2 от Наредбата - стоките /услугите да се използват за облагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане, ако мястото би било на територията на страната. Правилни са изводите на решаващия административен орган, че услугите, предмет на процесните фактури не са били използвани от задълженото лице (словенското дружество) за доставки с място на изпълнение извън страната, а само за такива, които същото извършва на територията на Република България. Правилно е прието от съда, че от съдържанието на сключените договори с българските доставчици се установява, че същите са свързани с инвестиционната дейност на словенското дружество в РБ, която инвестиционна дейност се е изразила в създаването на българско дъщерно дружество, което от своя страна е станало собственик на хипермаркетите "Рода". С оглед установеното обоснован се явява извода на административния орган, че получените от словенското дружество услуги са във връзка с последващите му доставки с българското дъщерно дружество и тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната. Съдът е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, тъй като възнаграждението в дължимият му размер е било присъдено от административния съд. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение