Решение № 2903 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2016 г.

Решение № 2903 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. А., лично и в качеството й законен представител на малолетното й дете Д. А., граждани на Украйна, чрез процесуалния си представител адв. Желев против решение № 7289/25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7774/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ изразява становище за неоснователност на кас. жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на О. А. лично и в качеството й законен представител на малолетното й дете Д. А., граждани на Украйна, против решение № 3278/12.05.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденката, не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на Альошина при проведените интервюта както и от другите доказателства по делото, същите не са били преследвани в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е приел за обосновано становището на административния орган за липса на основания за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателите, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. АССГ е установил, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицата, кандидатстващи за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Обсъдена е актуалната обстановка в Украйна по приложените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ и е прието, че въз основа на нея не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС С.-град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен при условията на делегиране на правомощия на административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденеца, провеждане на няколко поредни интервюта с участие на преводач и др. Правилно съдът е посочил, че от изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същата да е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. При проведените интервюта Альошина е заявила, че не е имала никакви проблеми с украинските власти, а единствените причини, поради които не желае да се завърне в родината си, са от личен характер - неспокойна обстановка, лоши икономически условия и безработица. Същата изрично е заявила, че не е била арестувана, съдена и осъждана и не е била чл. на политическа партия или организация. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята за правилни и обосновани на представените доказателства изводите на първоинстанционния съд, че изложените от чужденката причини не представляват материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Украйна и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Следва да се посочи, че е неоснователен доводът за липса на достоверност на горепосочената справка. От същите е видно, че се основават на много източници на информация, които правилно са кредитирани от решаващия съд като достоверни и обективни. В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административен съд С.-град, базирайки се на информацията в справка № 01- 1964/18.02.2015 г., за актуалната обстановка в Украйна, както и с оглед споделената бежанска история на чужденката и нейното семейство, правилно е приел, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение