Решение № 9425 от 10.10.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение10.10.2023 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.09.2023 год., с което е даден ход на делото по същество.
ОБЕЗСИЛВА Решение 1572 от 29.08.2022 год. постановено по административно дело 2129/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27а, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на И. Иванова чрез адв. Г. Спасова от АК-Пловдив срещу Решение 1572 от 29.08.2022 год. постановено по адм. дело 2129/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед 3Д/Д-РВ-А-013 от 21.07.2022 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Асеновград, с която на основание чл.30, ал.2 от ЗЗДет е прекратена временно мярката по настаняване на малолетната и дъщеря Б. Иванова в дома на Й. Иванов и Й. Иванова-дядо и баба по майчина линия и е наредена мярка по временно настаняване на детето в семейството на К. Иванов и М. Иванова-вуйчо и вуйна по майчина линия на детето до приключване на производството по чл.28 и чл.30 от ЗЗДет. Релевирани са оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. С молба от 17.08.2023 год. касторът чрез адв.Н. Гацова уведомява съда, че с решение 168/10.02.2023 год. по в.гр.д. 3326/2022 год. по описа на Окръжен съд Пловдив е потвърдено решение 342/07.11.2022 год. по гр.д. 1645/2022 год. по описа на Районен съд Асеновград, с което е прекратено настаняването на Б. Иванова в семейството на Й. Иванов и Й. Иванова и детето Б. Иванова е настанено за отглеждане в семейството на К. Иванов и М. Иванова до настъпване на причина за промяна на мярката за закрила или за прекратяване на настаняването. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург за произнасяне с решение по следните въпроси: 1. Може ли да се определи като форма на пряка дискриминация прекратяването на настаняването на Б. при нейните баба и дядо и настаняването на детето в семейството на други роднини по майчина линия /К. Иванов и М. Иванова/ без да е отчетена детайлно и задълбочено възможността за реинтеграция на Б. в дома на нейната майка И. Иванова?, 2. Допуснато ли е нарушение на разпоредбата на чл.109 ДФЕС и на Регламент 1216/68 след като по-ниските по степен съдилища Районен съд Асеновград и Окръжен съд Пловдив са се произнесли по правен въпрос, с който е сезиран Върховен Административен съд и е образувано адм.д. 9647/2022 год. по описа на ВАС, шесто отделение?, 3. Отчитайки изложеното в т.2-Допуснато ли е нарушение на Резолюция на Европейския парламент от 05.04.2022 год. относно защита правата на детето в граждански, административни и семейни (2021/2060(INI)) Европейският парламент-Р9_ТА(2022)0104, поради това, че по-ниски по степен национални съдилища са се произнесли по въпроса за законосъобразността на заповед 3Д/Д-РВ-А-013 от 21.07.2022 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Асеновград, по отношение, на която е образувано настоящото производство пред ВАС адм.д. 9647/2022 год., шесто отд.?, 4. Валидни ли са постановените решения 168/10.02.2023 год. по в.гр.д. 3326/2022 год. по описа на Окръжен съд Пловдив и решение 342/07.11.2022 год. по гр.д. 1645/2022 год. по описа на Районен съд Асеновград с оглед на правото на общността (17.12.1970, 11/70, Int.Handelsgesellschaft, 8.10.1986, 234/85, Keller, р.2897, concl. L.Misho), резолюцията на Европейския парламент от 05.04.2022 год. относно защита на правата на детето в граждански, административни и семейни производства (2021/2060(INI)) , чл.24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето, както и общ коментар 24
на Комитета по правата на детето относно правата на децата при правораздаването по въпроси свързани с деца? Ответникът Директор на Дирекция "Социално Подпомагане" Асеновград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 3Д/Д-РВ-А-013 от 21.07.2022 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Асеновград, с която на основание чл. 29, т.9, чл.30, ал. 2, чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето е прекратена временно мярката по настаняване на детето Б. Иванова в дома на Й. Иванов и Й. Иванова-дядо и баба по майчина линия и е наредена мярка по временно настаняване на детето в семейството на К. Иванов и М. Иванова-вуйчо и вуйна по майчина линия на детето до приключване на производството по чл.28 и чл.30 от ЗЗДет.
Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като приема за правилна преценката на административния орган, че посредством предприетата мярка за закрила ще бъде постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве.
Върховният административен съд шесто отделение, в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира първоинстанционното решение за валидно, но недопустимо.
По силата на чл. 27 от ЗЗДет. мярката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 от ЗЗдет. В обжалваната заповед правилно е определен периода на настаняване на детето, с оглед временния характер на административния акт, като действието му в темпорален аспект е обусловено от произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
В касационната инстанция е прието заверено копие на решение 342/07.11.2022 год. по гр.д. 1645/2022 год. по описа на Районен съд Асеновград (потвърдено с решение 168/10.02.2023 год. постановено по в.гр.д. 3326/2022 год. по описа на Окръжен съд Пловдив), с което е прекратено настаняването на Б. Иванова в семейството на Й. Иванов и Й. Иванова и детето Б. Иванова е настанено за отглеждане в семейството на К. Иванов и М. Иванова до настъпване на причина за промяна на мярката за закрила или за прекратяване на настаняването. В представеното решение е налице изрично отбелязване, че същото е влязло в сила на 10.02.2023 год.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба касационната инстанция намира, че с постановяването на влязло в сила решение на основание чл. 28 от ЗЗДет. относно настаняване на дете по съдебен ред издаденият административен акт Заповед 3Д/Д-РВ-А-013 от 21.07.2022 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Асеновград е преустановил своето действие.
Съгласно нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. административното дело се прекратява ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 ЗЗДет. за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред. Видно от разпоредбата на чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. съдебното производство е двуинстанционно.
С оглед висящността на производството пред касационната инстанция по силата на изричното законово разрешение визирано в чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. жалбата на И. Иванова срещу посочената заповед е останала без предмет и по отношение на същата са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. Съдът следва да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество, да обезсили постановеното съдебно решение и да прекрати съдебното производство.
Що се касае до искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС, то с оглед изхода на спора, съдът намира за неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. първоинстанционното решение следва да се обезсили, а съдебното производство да бъде прекратено.