Решение № 13018 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2016 г.

Решение № 13018 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания против решение № 6133 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 5934/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отменена заповед № 0023-2474/21.04.2016 г. на същия административен орган за заличаване на "К. Т." ЕООД, гр. С. от регистъра на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган (чл. 29в, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Дружеството е уведомено за образуваното административно производство и му е осигурена възможност да изрази становище и представи доказателства (уведомление от 14.04.2016 г. 2 бр. декларации и възражение от 21.04.2016 г.). Писменото възражение на дружеството от 21.04.2016 г. е взето предвид и обсъдено от органа при издаване на административния акт (докладна записка от 21.04.2016 г., заповед за заличаване на регистрацията). Поради това правилно административният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на специализираното предприятие в обратния смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта, с която дружеството е заличено от регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В случая е установено, че ответникът по касационната жалба "К. Т." ЕООД, гр. С., при вписването в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания (заповед № 0023-3603/18.08.2015 г. на изпълнителния директора на АХУ и удостоверение за регистрация № 402/18.08.2015 г.) се представлява от управителя К. П. М. и е със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Л.", ул. "Д. Хаджикоцев" № 11, като последният адрес е посочен и като такъв за осъществяване на дейността в подаденото на 12.08.2015 г. заявление. Имената и адреса на представляващия дружеството, както и адреса на осъществяване на дейността са вписани в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. При проверка на 1.03.2016 г. служители на Агенцията за хората с увреждания установяват, че дружеството не осъществява дейност на посочения при регистрацията адрес, а при служебна справка в търговския регистър на 11.04.2016 г. е констатирано, че управителят е сменен, като промяната е вписана в търговския регистър на 18.08.2015 г. За промените във вписаните обстоятелства агенцията не е уведомена. При тези данни първоинстанционният съд неправилно приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 29в, ал. 1, т. 5 ЗИХУ. Цитираната разпоредба предвижда заличаване на регистрацията при извършване на две или повече нарушения в рамките на една година на разпоредбите на чл. 29б, ал. 2 ЗИХУ. Според последния текст регистрираните специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания са длъжни да уведомяват писмено Агенцията за хората с увреждания за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват. В разглежданата хипотеза в нарушение на посоченото задължение дружеството извършва промени на две от обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра съгласно чл. 29б, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗИХУ - на адреса на осъществяване на дейността и на лицето, което го представлява по регистрация, без да уведоми агенцията за това. Двете нарушения са извършени в рамките на една година, поради което настоящата инстанция приема, че предпоставките на 29в, ал. 1, т. 5 ЗИХУ са осъществени и са налице основания за заличаване на дружеството от регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Ето защо издадената в този смисъл заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания е постановена при спазване на материалния закон, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е направен в противоречие с нормативната уредба. С постановяване на цитираната заповед е постигната и целта на закона - създаване на стимули и преференции за работодатели, които осигуряват реална трудова заетост на хора с увреждания чрез оборудвани и приспособени работни места и други подходящи мерки, насочени към интегрирането и реализирането на правата на лица с трайни увреждания. Ето защо съображенията на специализираното предприятие за противоречие на административния акт с целта на закона са неоснователни. Доводите на ответника по касационната жалба, че описаните нарушения не са допуснати, тъй като управителят, не подлежи на вписване в регистъра на специализираните предприятия и кооперации, а лицето, посочено в регистъра продължава да представлява дружеството по силата на пълномощно, както и че промяната на адреса на дейността също не подлежи на регистрация, са неоснователни. Разпоредбата на 29б, ал. 1, т. 2 ЗИХУ изисква в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания да бъдат вписани данни за представителството на специализираното предприятие по регистрация от компетентен орган. Следователно на вписване съгласно текста подлежат имената и адреса на управителя на дружеството, който го представлява съгласно чл. 141, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и който е вписан в търговския регистър на основание чл. 119, ал. 2 от закона. Ето защо при избор на нов управител специализираното предприятие е длъжно да уведоми агенцията за промяната в подлежащите на вписване обстоятелства, което в случая не е направено. Доводът, че вписването в търговския регистър на новия управител е извършено на 18.08.2015 г., след като дружеството е подало заявление за вписване в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, поради което административният орган е следвало служебно да провери това обстоятелство, е неоснователен. Служебно задължение за органа в този смисъл в ЗИХУ не е предвидено. Напротив, разпоредбата на чл. 29б, ал. 2 ЗИХУ изрично задължава специализираното предприятие да уведоми агенцията за всяка промяна в подлежащите на вписване обстоятелства. Възраженията, свързани с второто от посочените по-горе нарушения, също са неоснователни. Съгласно чл. 29б, ал. 1, т. 1 ЗИХУ на вписване в регистъра на специализираните предприятия подлежат името и адреса на осъществяване на дейността. В случая, както управителят на търговското дружество признава във възражението си от 21.04.2016 г., адресът на осъществяване на дейността е променен на 1.03.2016 г., но въпреки това за това обстоятелство агенцията не е уведомена в посочения в закона срок. Промяната на адреса на управление на търговеца не попада в обхвата на чл. 29б, ал. 1, т. 1 ЗИХУ, поради което датата на вписване в търговския регистър е без значение, а доводите на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. Допълнително следва да се посочи, че вписването в търговския регистър на промяната на адреса на управление на търговеца (този адрес в случая съвпада с адреса на осъществяване на дейността) е с оповестителен характер (арг. от чл. 7 от Закона за търговския регистър), поради което не може да се приеме за дата, от която възниква задължението на специализираното предприятие да уведоми Агенцията за хората с увреждания за това. Ето защо настоящата инстанция приема, че задължението за уведомяване възниква от датата на вземане на решение за промяна на посоченото по-горе обстоятелство и в случая това задължение не е изпълнено в срок. Възраженията на специализираното предприятие, че нарушения по чл. 29б, ал. 2 ЗИХУ не са допуснати, тъй като такива не са установени с актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания съгласно чл. 55, ал. 3 ЗИХУ, също са неоснователни. Принципно следва да се посочи, че производството по прилагане на принудителни административни мерки е различно от това за реализиране на административнонаказателна отговорност и в този смисъл издаването на наказателно постановление и санкциониране за нарушение по реда на ЗАНН е без значение за прилагане на мярката по чл. 29в, ал. 1, т. 5 ЗИХУ. Освен това изброените в чл. 53 и сл. ЗИХУ административни нарушения са различни от тези, описани в заповедта за заличаване от регистъра на специализираните предприятия, поради което последните не попадат в приложното поле на санкционните норми, предвидени в закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд С. - град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "К. Т." ЕООД, гр. С. против заповед № 0023-2474/21.04.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания да бъде отхвърлена. Както вече се посочи административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основания за неговата отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,