Решение № 10472 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. М. против решение № 464/10.03.2026г., постановено по адм.д. № 3/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му, претендира разноски. Ответникът – главен архитект на община Момчилград не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – С. М. Г., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците С. М. С., З. П. Г., Н. П. К. и А. Д. М. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Кърджали е отменил Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща се в УПИ ХХ-938, кв. 54 по плана на Момчилград и Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в УПИ ХХ-938, кв. 54 по ПУП Момчилград. Основният мотив довел до този резултат е, че оспорените административни актове не са съобразени с действащия подробен устройствен план. Така постановеното решение е правилно. Подробният устройствен план /ПРЗ/ за процесната територия е одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г. Същият е изменен със Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на Подробния устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал 54 по плана на град Момчилград, с което изменение се обособяват урегулирани поземлени имоти (УПИ) XVI - 826, 1178; XVII - 936; XVIII - 1632; ХIХ - 937 и XX - 938 и се предвижда нискоетажно свободно жилищно застрояване, а за новообразуваните УПИ ХIХ - 937 и УПИ XX – 938, кв. 54 по плана на град Момчилград, се определя режим на свързано нискоетажно /до три етажа/ жилищно застрояване. С Решение № 787/17.06.2024 г. по а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали, оставено в сила с Решение № 3910/11.04.2025 г. по а. д. № 11115/2024 г. на ВАС е отменена заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, в частта й относно одобреното изменение на плана за застрояване, с която част, за новообразуваните УПИ ХIХ - 937 и УПИ XX – 938, кв. 54 по плана на гр. Момчилград, се определя режим на свързано нискоетажно жилищно застрояване. Визата, предмет на оспорване пред административния съд, е издадена въз основа на допуснатото със Заповед № 387/16.11.2005 г. изменение на ПУП-ПРЗ, което изменение обаче не е било влязло в сила към датата на издаването на визата – 05.07.2021г. /Определение № 10629/22.11.2022 г. по а.д. № 9197/2022 г. на ВАС/. Към момента на издаване на визата действащ за процесната територия е подробният устройствен план, одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г. Оспорената пред съда виза не отговаря на изискванията поставени с нормата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Според посочения законов текст визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Визата е издадена като извадка не от действащия план /този от 1988г./, а като извадка от неговото изменение /това от 2005г./ което към момента на издаването й не е било влязло в сила, а впоследствие е отменено. Поради факта, че визата не представлява копие на действащ план, правилно същата е отменена. Правилно е отменено и Разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Момчилград. Съгласно чл. 142, ал.1 ЗУТ инвестиционните проекти са основание за издаване на разрешение за строеж. А съгласно чл. 148, ал. 8 ЗУТ одобреният инвестиционен проект, е неразделна част от разрешението за строеж. От своя страна инвестиционният проект следва да бъде в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план /142, ал.5, т. 1 ЗУТ/. В случая одобреният инвестиционен проект, който е послужил за издаване на посоченото разрешение за строеж и е неразделна негова част не е съобразен с действащия ПУП, а с изменение на същия което никога, поради отмяната му, не е било част от правния мир. Поради изложеното оспореното решение и в тази му част е правилно. Решението следва да бъде оставено в сила. Въпреки своевременно заявената претенция на ответника Г. да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,