Решение № 8295 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 488/2014 г.

Решение № 8295 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 488/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Саймън Сике, гражданин на Руанда, чрез адв. Д. Димитрова и адв. М. Йотов, против решение № 6784 от 07.11.2013 г. по адм. дело № 5699/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 739 от 21.05.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ поради факта, че Сике е със заболяване - диабет I тип. Поискано е отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, като се дадат указания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на Саймън Сике. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията и правилно е приложил материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Също така съдът се е съобразил, както с информацията относно сигурността на страната по произход на Саймън Сике - Руанда, съдържаща се в справката от 14.11.2012 г., изготвена от дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд", така и с решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 относно тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Поддържа становището на административния съд, че здравословното състояние на жалбоподателя и необходимостта на последния от поддържащо лечение не обосновава прилагането на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Саймън Сике, гражданин на Руанда, против решение № 739 от 21.05.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От материалите по делото е установено, че Саймън Сике, гражданин на Руанда, е подал молба рег. № ЛМ-10869 от 23.11.2012 г. на Дирекция "Миграция" - МВР, изпратена на ДАБ по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, с която е поискал статут на бежанец, като желанието му е потвърдено с молба вх. № 1479 от 10.12.2012 г. на РПЦ - София. По време на проведените интервюта Сике е посочил, че е напуснал нелегално Руанда, когато е бил на 14 г., като е отишъл в Нигерия за около 10 г. През октомври 2012 г. преминал през Иран и влязъл нелегално в Турция, след което влязъл нелегално на територията на България. Мотивирал е молбата си с това, че в Руанда има война, и по-конкретно с това, че има напрежение между двете племена - "тутси" и "хуто", а той самия принадлежи към племето "тутси". Като причина да напусне Нигерия пък е посочил, че върху полицейската централа, която се намирала в близост до магазина му, е била хвърлена бомба, като в резултат на това много хора са загинали. След спазване на административната процедура председателят на ДАБ е издал процесното решение № 739 от 21.05.2013 г., с което е отхвърлил молбата за закрила на Саймън Сике. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Саймън Сике не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Също така е посочено, че самият чужденец изрично е заявил, че не е бил преследван от властите, задържан или осъждан в страната си на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че касаторът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че здравеопазването в България е на по-високо ниво от това в Руанда, поради което Сике би могъл да получи тук безплатно лечение и консумативи за заболяването си - диабет тип I, не може да обоснове причина за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ - това основание за предоставяне на хуманитарен статут е извън приложното поле на ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история на чужденецът спрямо него не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не се установяват и факти за наличието на заплаха за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група. Същият не е членувал в политически партии. Липсват данни молителят да е бил лично преследван в родината си и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения, да е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Относно твърдяното в касационната жалба преследване, основано на етническата принадлежност на Сике - принадлежността му към племето "тутси", следва да се отбележи, че агресията на представители на племето хуту срещу племето тутси, извършена в периода 1994 г. - 1995 г. и известна още като "Геноцидът в Руанда", е действие, което е извършено в един доста по-далечен момент от настоящия (близо 20 г.), след който период има и променена обща и политическа обстановка в страната на произход на чужденеца, поради и което тези действия на насилие са неотносими в конкретния случай и момент. Именно на това основание не може да се наложи друг извод, различен от изведения от административния съд, а именно - за липса на основание за предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ. Правилен е изводът, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителят не е бил изложен на смъртна опасност или екзекуция, на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или на други тежки посегателства. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Руанда достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Също така, както правилно административния съд е посочил, чужденецът е представил една доста противоречива бежанска история, като това обстоятелство е налице дори и само в рамките на едно интервю. Саймън Сике е мотивирал молбата си за закрила най-вече с това, че е болен от диабет тип I, поради и което е поискал предоставяне на закрила по редна на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. За правилното приложение на нормите в ЗУБ е важно, че предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелството, че Саймън Сике има такова заболяване, което действително е нелечимо, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Позоваването на това, че има различно ниво на предоставяното лечение в България и Руанда, не може да се приеме за достатъчно обстоятелство, което да обоснове предоставяне на хуманитарен статут. Съдът се е съобразил и със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут, поради и което правилно съдът е приел, че спрямо Сике е неприложима и нормата на чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,