Решение № 13557 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 3296 от 09.04.2024 г., постановено по административно дело 2984/2023 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 02-160-6500/10133#6/03.11.2023 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посоченото УП бъде отхвърлена. В допълнително представено становище се иска присъждане на направените деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касационната жалба Н. Д. С. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Спорният по делото въпрос е дали е правилен изводът на съда, че неправилно е наложена санкция в пълен размер, без да бъде съобразена Методиката, предвиждаща, че размерът Ѝ следва да бъде съобразено конкретното неизпълнение. С обжалваното пред АС Пловдив УП на Заместник изпълнителният директор на ДФЗ е наложена санкция в на С. в размер на 10502 лв. по направление Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм), поради неспазване на изисквания за управление по чл. 38, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.(Наредбата), тъй като животните са били изведени на паша 87 дни през периода май- октомври, при нормативно изисквани най-малко три месеца през годината, при което не е налице условия за подпомагане по чл. 23, ал. 3 от същата наредба. УП е постановено след като предходно издадено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 02-160-6500/10133/15.11.2022 г., с което е била наложена същата санкция обоснована от органа с неспазване на базови и други изисквания, което отменено като постановено в нарушение на изискванията за неговата форма липса на посочени конкретни за случая факти и обстоятелства. За да отмени същото съдът приема, че от събраните доказателства безспорно е установено, че е налице ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационна система BG 2019-032762 г., издадено от ветеринарен лекар Г. А. по повод придвижване на собствен ход на 200 бр. овце, конкретизирани с индивидуални идентификатори от животновъден обект (ЖО) 4338-0145 в [населено място] общ. Карлово на С. до ЖО 0050420066 (2089-0373) пасище също на С. в землището на [населено място] със срок на валидност 3 дни и цел на придвижването смяна на пасище с начин на придвижване - на собствен ход от 01.08.2019г.(л.67 от първоинстанционното дело) По делото е представено и ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационна система BG 2019-033413 г., издадено от ветеринарен лекар Г. А. по повод придвижване на собствен ход на 200 бр. овце, конкретизирани с индивидуални идентификатори от животновъден обект (ЖО) 4338-0145 в [населено място], общ. Карлово на С. до ЖО 0050440133 (2089-1042) пасище също на С. в землището на [населено място] със срок на валидност 3 дни и цел на придвижването смяна на пасище с начин на придвижване - на собствен ход от 06.08.2019 г.(л.69 от първоинстанционното дело). От протокол, издаден от д-р К. Д. официален ветеринарен лекар община Карлово се установява, че първото ветеринарномедицинско свидетелство е издадено за обект с неактуален номер, тъй като от Областна дирекция за безопасност на храните е генериран нов номер, което е наложило ветеринарния лекар да подаде заявление за корекция за изтриване на движението от ИС на БАБХ и издаване на нова ВМС(второто), което е отнело технологично време, което е отложило във времето своевременното документиране на придвижване на стадото в указаните срокове за престой на пасището, което несъответствие е документално, а не във връзка със забавяне от страна на собственика. Поради изложеното е препоръчано датата на втория пътен лист да се промени с датата на първия. По делото е приложен и протокол за регистрация на животновъден обект за временно отглеждане на животни 231/01.07.2019 г., издаден от ОДБХ София-област, от който се установява, че пасището в [населено място], собственост на Дирекция Национален парк Централен Балкан, с ползвател Н. С. е вписан в регистър на ОБДХ София област и в ИИС на БАБХ, ВетИС с рег. 2089-1042 и нов регистрационен номер 0050440133. Предвид посочените доказателства се установява, че забавянето на придвижването на животните от 01.08.2019 г. до 06.08.2019 г. не се дължи на поведението на земеделския производител, който е предприел необходимите и достатъчни действия за организиране преместване на животните от ЖО в [населено място] в лятното пасище на територията на [населено място], а на допусната грешка в изготвените необходими документи от длъжностни лица, която не е отстранена от БАБХ своевременно. Страните не спорят, че от справките за движение на животните, приложени към административно дело 507/2023 г., приложено към първоинстанционното дело с протоколно определение от 16.01.2024 г., от които се установява, че животните са пребивавали на пасището в [населено място] 87 дни се базират на началната дата на документите, изготвени по гореустановения начин т.е. поради неотстраняване на допусната грешка в издаденото ветеринарномедицинско свидетелство от 01.08.2019 г. от органите на БАБХ своевременно и не по вина на земеделския производител. Същевременно наложената санкция е в нарушение на предвиденото в Приложение към заповед РД09-143/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 от Наредбата - Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., раздел VІ. Намаления при неспазване на изискванията по управление за направленията от мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., в рег. 28, за който е предвидена степен на неспазването (процент на намалението) 5%. Наведеният довод, че при постановяване на УП е приложена т. 8 от раздел ІV.Изчисление и налагане на намаленията от Методиката е неоснователен, тъй като същата е относима към изчисление на площта, съответно към рег. 27 от раздел VІ на Методиката. Следва да бъде посочено, че при постановяване на УП Изпълнителния директор на ДФЗ е бил задължен да спази както разпоредбата на чл. 52 от Наредбата като определи конкретния размер на помощта, ползвайки данните в ИИС на БАБХ, така също и разпоредбата на чл. 35 АПК, задължаваща го да установи относимите за случая факти и обстоятелства, което определено не е сторено и следва да бъде направено при новото произнасяне, като се съобразят установените факти и в хода на проведеното съдебно производство. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят от касатора. Решението е обосновано съдът е изяснил релевантните за спора факти, а правните изводи са изложени подробно и аргументирано. Несъгласието на с мотивите не води до извод за необоснованост на решението. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводът на съда за постановяване на УП при неправилно приложение на относимите материалноправни норми чл. 16 от Наредбата, при което правилно същият е отменен, а преписката е върната за ново произнасяне от органа, който следва да постанови нов акт при съобразяване, както на дадените му от съда указания, така и установените факти по делото относно посоченото неизпълнение, предвид приетите и неоспорени доказателства по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при органа ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1550 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, като намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че претендираният размер е близък до минималния, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение