Решение № 9170 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13183/2018 г.

Решение № 9170 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13183/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 4759/12.07.2018 г. по адм. д. № 1882/2017 г. на Административен съд С. град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - С., П. П., Г. Ц., Л. Я., Ц. М., М. П., К. П., М. Рагина, К. Ц., К. Ц. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу срещу действията на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С. град, изразяващи се във вписването на жалбоподателя в КР като собственик на имот с идентификатор 68134.1970.929, без да бъдат заличени вписаните преди това лица, за които действия жалбоподателят е уведомен с уведомление изх. № 20-19360/07.04.2015 г. на началника на СГКК-С.-град. П. му е била да бъдат заличени в кадастралния регистър лицата като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.929, район "Витоша", Столична община. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С влязло в сила на 12.03.2013 г. съдебно решение № І-48-228/18.01.2013 г. на СРС, постановено по гр. д. № 39560/2009 г. е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от П. П., К. П., М. П., Л. Я., В. Ц., чиито наследници са Г. Ц., М. Рагина, К. Ц., К. Ц. и Ц. М. с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ищците са поискали от съда да осъди ответника да им предаде владението върху собствения им по наследство и реституция по ЗСПЗЗ имот, представляващ имот пл. № 929, с площ от 623 кв. м., собствеността върху който им е възстановена с Решение № 8440/10.01.2002 г. и Решение № 8441/10.01.2002 г. на Общинска служба по "Земеделие"-Витоша. Според съда в производството по чл. 108 ЗС, за уважаването на който следва да се установи, че ищецът е собственик, а ответникът държи имота без правно основание, гражданският съд разглежда правото на собственост само с оглед заявеното от ищеца правно основание. Т. е. представеното по делото съдебно решение няма силата на присъдено нещо относно това, че ищците не са собственици на имота. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно: Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията й към извършване на вписването на жалбоподателя в КРНИ, преди изменението й с ДВ, бр. 57/2016 г., при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните на всички лица и документи. В конкретния казус спорният момент е какво е действието на влязлото в сила съдебно решение. От решаващите мотиви на горецитираното решение се установява, че ищците не са ангажирали доказателства да са собственици на имот пл. 929, собствеността върху който да е възстановена по реда на ЗСПЗЗ в тяхна полза. Установява се също, че имот пл. № 929 не е идентичен с имот пл. № 2183 и с имотите, собствеността върху които е възстановена на ищците по делото. От заключението на вещото лице по първоинстанционното дело безспорно се доказва, че имот пл. № 929 е идентичен с имота, предмет на цитираното гражданско дело. Същият имот не е идентичен с имот пл. № 1283 и с имотите, върху които е възстановена собствеността на ответниците по настоящето дело. Поради това настоящата инстанция намира, че се налице предпоставките на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, според която разпоредба е налице несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. В случая източникът, на който се позовават ответниците по делото, не отразява легитимно техни собственически права върху имот с идентификатор 68134.1970.929. Тези техни права са отречени с цитираното влязло в сила съдебно решение, което е постановено именно на основание, че не са собственици на спорния по настоящето дело имот. Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена, като се признае, че с влязло в сила съдебно решение е установено, че ответниците по настоящето дело не са собственици на имота. Това налага отмяна на обжалваното решение като материалнонезаконосъобразно и постановяне на друго в смисъл на уважаване на предявената жалба срещу отказа да се извърши заличаването в кадастралния регистър на П. П., Г. Ц., Л. Я., Ц. М., М. П., К. П., М. Рагина, К. Ц. и К. Ц. като собственици на имот с идентификатор 68134.1970.929, район "Витоша", Столична община. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят своевременно претендираните и направени по делото разноски в размер на 1 910 /хиляда деветстотин и десет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение за две инстанции и депозит за вещо лице. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,