Решение № 8408 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хайков" ЕООД със седалище гр.Пловдив, чрез адв. С. Бахчеванов против решение 225 от 13.01.2021г., постановено по адм. дело 10294/2020г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизодствените правила касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител в представено писмено становище по делото, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Ответната страна Л. Пърнецова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Хайков" ЕООД срещу решение ППН - 01 - 444/2019г от 25.08.2020г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с което е обявена за основателна жалбата на Л. Пърнецова за извършено от касатора нарушение на чл.28, §4, вр. с §9 от Регламент 2016/679, като е отменил решението в частта му по т. 3, относно наложената на "Хайков" ЕООД имуществена санкция от КЗЛД за сумата над 3000лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.28, §4 , вр. с §9 от ОРЗД, на основание чл.83, §4,б"а" вр. с чл.58, §2, б"и" от ОРЗД. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция намира решението на Административен съд София - град за правилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение ППН - 01 - 444/2019г от 25.08.2020г. от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл.38, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл.36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл.9, ал.3 от ЗЗЛД). Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Видно от приложените по делото доказателства, както и данните от проверката, осъществена от административния орган, правилно е прието за установено, че на 17.11.2018г. в [населено място] е попълнен и подписан формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги на "Теленор България" ЕАД за номер [номер], който формуляр съдържа информация за Л. Пърнецова в обхват три имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес, мобилен номер на предплатена карта и подпис в графа "потребител". На същата дата е заявена регистрация на предплатена карта по телефон от конкретен мобилен номер до служител на "Теленор България" ЕАД. Установено е от представените по делото доказателства, че заявката е направена чрез POS code на "Хайков "ЕООД. От предоставената информация от ЕТ" П. Симов" е установено, че продажбата на картата и нейната регистрация е осъществена от служител на обект, стопанисван от същия търговец. Не е спорно по делото и от представените доказателства е видно, че процесната карта е продадена от "Теленор България" ЕАД на "Хайков" ЕООД на 16.10.2017г., и че попълнената регистрационна форма е предадена от "Хайков" ЕООД на "Теленор България" ЕАД на 25.03.2019г. Безспорно е по делото, че на 27.12.2015г. "Теленор България" ЕАД е сключил договор с "Хайков" ЕООД с предмет: предлагане на пазара от "Хайков" ЕООД от негово име и за негова сметка на предплатени продукти и услуги на "Теленор България" ЕАД. Също така няма спор, че ЕТ" П. Симов", стопанисва обекта в [населено място] в който е попълнен формулар за регистриране на потребител на предплатена услуга, с който "Хайков" ЕООД има постигнати договорености за продажбата и регистриране на предплатени карти на "Теленор България" ЕАД. Правилно от приложените по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че както в производството пред КЗЛД, така и при съдебното обжалване не са ангажирани доказателства за сключен договор между "Хайков" ЕООД и ЕТ"П. Симов", в който към датата на подаване на заявката за регистиране на Л. Пърнецова като потребител на предплатена услуга и регистрирането й като потребител, да са предвидени задължения за защита на данните предвидени в договора. Представеният по делото договор от 23.01.2020г., сключен между "Хайков" ЕООД и едноличния търговец "П. Симов" правилно не е ценен от първоинстанционният съд, тъй като е сключен на по - късен етап значително по - късно от датата на попълване на формуляра в обекта на ЕТ. Безспорно е установено в хода на проведеното административно производство пред КЗЛД от представеното заключение от РП - Разград, че подписът положен в графа "подпис за потребител" в попълнения формуляр не е изпълнен от Л. Пърнецова, инициирала производството пред КЗЛД. В предвид горното изцяло неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано по безспорен начин, че процесната регистрационна форма не е подписана от лицето Л. Пърнецова. Съдът не е допуснал и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК правилно се е позовал на събраните в хода на административното производство доказателства. Правилно в решението си КЗЛД се е позавала на приобщената към доказателствения материал СГЕ, изготвена в хода на образувано досъдебно производство 330 ЗМ -165/2019г. по описа на РУ на МВР Разград, вх. 1064/2019г. на РП - Разград, което е допустимо предвид общата норма на чл. 39, ал. 1 АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или специалните закони. Експертизата е назначена в хода на извършваната предварителна проверка по цитираната преписка. Експертизата е приобщена към административната преписка след разрешение на наблюдаващия прокурор, като искането на Комисията се основава на чл. 58, параграф 1, буква а и буква д от ОРЗД. Отделно от това в хода на съдебното производство, а и на административното, от страна на дружеството (сега касационен жалбоподател) не е поискано назначаването на нова експертиза. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на чл. 28, §4 от ОРЗД, предвиждащ задължение, когато обработващия лични данни, включва друг обработващ лични данни за извършването на специфични дейности по обработването от името на администратора чрез договор или друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държавата членка, на това друго лице да се налагат същите задължения за защита на данните, както задълженията, предвидени в договора или друг правен акт между администратора и обработващия личните данни, по специално да предостави достатъчно гаранции за прилагането на подходящи технически и организационни мерки, така че обработването да отговаря на изискванията на регламента. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че "Хайков" ЕООД не е изпълнил посоченото по - горе задължение за сключване на договор с ЕТ "П. Симов", в който към датата на подаване на заявката да са предвидени задължения за защита на данните, предвидени в договор или друг правен акт между администратора - "Теленор България" ЕАД и "Хайков "ЕООД. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на това задължение е скрепено с последиците по чл.83, §4, б"а" от ОРЗД. Наведените твърдения в касационната жалба, че касатора е спазил изискването на чл.28, §4 от ОРЗД тъй като служителите на ЕТ" П. Симов" са били инструктирани устно от служителите на "Хайков" ЕООД, относно всички изисквания, въведени в ЗЗЛД и ОРЗД са несъстоятелни. Твърденият устен инструктаж, проведен на служителите няма характеристиките на друг правен акт по смисъла на цитираната разпоредба на чл.28, §4 от ОРЗД, тъй като съгласно §3 и 4, както договорът, така и другият правен акт се изготвят в писмена фарма, включително и в електронна форма. Решението на Административен съд София - град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че решението на КЗЛД е законосъобразно. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация - Комисия за защита на личните данни за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство на основание чл.143, ал.3 от АПК , вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, които съдът определя в размер на 100лв., платими от "Хайков" ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,