Решение № 1242 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2015 г.

Решение № 1242 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от гр. Видин, чрез пълномощника му адв. Радостина Рангелова, срещу решение № 28 от 20 април 2015 г., постановено по адм. д. № 20/2015 г. по описа на Административен съд Видин. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Видин, чрез адв. П. П., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на П. М. П. срещу заповед № РД-02-11-50/16 януари 2015 г. на кмета на община Видин, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "двуетажна масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-481 на имотната и регулационната линия между УПИ VII-481, УПИ VIII-482, УПИ VI-480, кв. 553, и уличната регулация на ул. "Стара планина" по плана на гр. Видин. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е също така, че е налице незаконен строеж, който не отговаря на предвижданията на ПУП и е изграден при нарушени отстояния по чл. 31 от ЗУТ. Поради това административният съд е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че жалбоподателят е изградил в УПИ VII-481 на имотната и регулационната линия между УПИ VII-481, УПИ VIII-482, УПИ VI-480, кв. 553, и уличната регулация на ул. "Стара планина" по плана на гр. Видин двуетажна масивна жилищна сграда. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. Незаконните строежи от четвърта до шеста категория по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. В случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че съдът не е изследвал търпимостта на строежа. Действително, съдът не е посочил изрично разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но е разгледал предпоставките за приложението им, като обосновано е приел, че процесния строеж не е допустим по правилата и нормите нито към декларираната дата на извършването му, нито към момента. Неотносимо към правилността на оспореното решение е обстоятелството, на което се позовава касаторът - наличие на отстъпено право на строеж. Това право не променя извода на административния съд за наличието на незаконен строеж, изграден без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на делото и направеното искане, на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,