Решение № 3968 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2012 г.

Решение № 3968 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител Людмил Ангелов, против решение № 31 от 08.03.2012 г., постановено по адм. дело № 188/2011 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3622/13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - ДЗЗД "Дружество на животновъдите с. Тополчане - Тополите", с. Тополчане, община Сливен, област Сливен, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на ДЗЗД "Дружество на животновъдите с. Тополчане - Тополите", с. Тополчане, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена, като недължимо платена сума в размер на 58 882,89 лв., за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 20/260609/40250. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства, да събере служебно необходимите доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е развил доводи и за други допуснати при постановяване на акта съществени процесуални нарушения, като непровеждане на допълнителна административна процедура по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки. Издаденият АУПДВ бил и немотивиран. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвало установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Нарушени били принципите на достъпност, публичност и прозрачност Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. дружеството е било подложено на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, защото административният орган не е уведомил ответника в настоящото производство за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,