Решение № 6454 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13424/2008 г.

Решение № 6454 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13424/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Тодор Дочев Стойчев от гр. Русе, срещу решение от 19.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1075/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-З състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З2-2069/24.10.2006 г. на директора на НС "Полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, упълномощен от Министъра на вътрешните работи - юрисконсулт Лилия Пейчинова, в писмено становище оспорва касационната жалба, излага съображения за правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, а изводите на съда са подкрепени с анализ на конкретните доказателства. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на Тодор Дочев Стойчев срещу заповед № З2-2069/24.10.2006 г. на директора на НС "Полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Изрично е отбелязано, че заповедта е издадена от органа, компетентен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 228, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 ЗМВР, при това в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, за начален момент на който правилно е приета датата на откриване на дисциплинарното нарушение според чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. В тази връзка е направена обоснована констатация, че Директорът на НС "Полиция", като орган, компетентен да наложи наказанието е разполагал с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, с получаването на писмо рег. № К-6467/20.09.2009 г., а оттам и че заповедта от 24.10.2006 г. е издадена в законоустановения двумесечен срок. С обжалваната пред съда заповед на директора на НС "Полиция" е наложено дисциплинарно наказаниe "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Тодор Стойчев, за извършено от последния тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 24.07.2006 г. в извънработно време, управлявайки личния си автомобил е станал участник в пътно - транспортно произшествие; Стойчев се опитал да прикрие това, като извикал свой близък, който да заяви, че е шофирал неговия автомобил, което обстоятелство признал в хода административното производство; при осъществената му на мястото на произшествието проверка с "Дрегер" е установена концентрация на алкохол в кръвта 1.5 промила; Стойчев отказал да даде кръвна проба. Въз основа приложените по делото доказателства и установеното от фактическа страна, правилно съдът е приел, че с горепосочените действия Тодор Стойчев е нарушил етичните правила на държавните служители от системата на МВР (налагащи държавните служители да пазят доброто име на институцията, да дават личен пример с поведението си, да спазват правилата за движение по пътищата) и цитираните в обжалвания акт заповеди на министъра на вътрешните работи № Iв-1173/2003 г. за подобряване на служебната и трудова дисциплина на служителите от МВР при управляване на МПС в работно и извънработно време и № Iв-449/28.04.2004 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от служители на МВР, водачи на МПС, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, че данните по преписката и съдебното производство, установяват извършването на действия, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Последователно и подробно съдът е обсъдил действията по образуване и провеждане на дисциплинарното производство и издадените в тази връзка актове, както и дадените от служителя обяснения и направените възражения. Както вече бе отбелязано по-горе, правилен е извода, че заповедта за уволнение е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР с оглед обстоятелството, че дисциплинарнонаказващия орган е разполагал с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя едва на 20.09.2006 г., когато изготвеното от дисциплинарноразследващия орган становище му е представено заедно с цялата преписка по разследването. С оглед установеното от фактическа страна, правилни са констатациите на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати и други процесуални нарушения, налагащи отмяната й на това основание. Противно на оплакванията в касационната жалба, решението съдържа обсъждане на наведения от жалбоподателя довод, че заповедта е издадена въз основа Етичен кодекс, одобрен с последваща я Заповед № Iз-2018/08.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, както и на твърденията, че деянието е извършено в извънработно време, следователно не би могло да представлява нарушение на служебната дисциплина. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд съображения, следва да се отбележи, че според чл. 224, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания, а в ал. 2, т. т. 1 - 4 е посочено, че дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10 като основание за уволнение е предвидено "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Такова по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, е всяко деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Такива правила се съдържат и в цитираните в обжалваната в първоинстанционното производство заповед, актове на министъра на вътрешните работи, с които служителят е запознат срещу подпис. От установените по делото факти и обстоятелства е видно, че служителят не е изпълнил произтичащите от тях задължения, като с това си поведение е изразил демонстративно незачитане на закона и несъмнено е уронил престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Поради това поведението на служителя представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че нарушението е доказано, оспорената пред него заповед е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за това. След като не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,