Решение № 1602 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2018 г.

Решение № 1602 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор, отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР против решение № 3189 от 15.05.2018 г. по адм. д. № 399 по описа за 2018 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6285 от 13.12.2017 г. на младши автоконтрольор в сектор 01 към СДВР – ОПП по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 150 и чл. 161 от ЗДвП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Д. Ниарко, постоянно пребиваващ в Република България с адрес в [населено място], не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 6285 от 13.12.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор 01 на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР чл. 171, т. 2а от ЗДвП, с която на Д. Ниарко е наложена ПАМ - Прекратяване на регистрацията на ППС с табели с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, и на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - отнемане на свидетелството за регистрация на МПС, част II № [номер], както и табелите с регистрационни номера. Решението на Административен съд София – град, с което оспореният акт е отменен, е постановено при неизяснени факти от значение за случая, които са подведени към неприложима по спора правна норма – чл. 171, т. 2а, букви "а" и "б" от ЗДвП, която е сила от 3.01.2018 г. (бр. 2 от 2018 г.). Към датата на установяване на нарушението е в сила разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, редакция – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., която предвижда следната ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година; В разглеждания случай ПАМ е приложена за констатирано нарушение в първата законова хипотеза: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл. 189, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата) редовно съставените актове по този закон, с които се установяват нарушенията, имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, се оценява с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството (чл. 178, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК). Първоинстанционният административен съд е констатирал, че в АУАН 550337/13.12.2017 г. има дописване на номера на издадената същия ден заповед за прилагане на ПАМ (№ 6285), но не е изяснил по какъв начин извършването на добавката се е отразило върху правно значимия факт по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в сила към 13.12.2017 г. – управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. Това фактическо основание е отразено в оспорената заповед и е обосновало прилагането на ПАМ, но то е било подложено на правна преценка от гледна точка на неприложима разпоредба – тази на чл. 171, т. 2а, букви "а" и "б" от ЗДвП, в сила от 3.01.2018 г. Следва да се отбележи, че от страна на санкционираното лице няма твърдение, че заповедта за ПАМ му е била връчена преди АУАН. За изясняване на спора от фактическа страна съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е дал указания към административния орган за представяне на доказателства за изясняване на въпроса за външните недостатъци на АУАН и относно спорния факт за притежаване на валидно СУМПС. Не е разгледано и искането на жалбоподателя административно-наказващият орган да приложи всички имащи значение документи към преписката. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, което налага отмяната му. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който след разясняване на спора от фактическа страна с всички допустими доказателствени средства да приложи относимата към разрешаването му материалноправна норма. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,